След имперската столица Мекнес отпътувахме за свещения град на Мароко – Мулай Идрис и останките от стария римски град – Волубилис. Мулай Идрис ел Akhbar-основателя на Мароко, е пра-внук на пророка Мохамед, баба му е била дъщерята на Мохамед – Фатима, а дядо му – Мохамед Али, е бил братовчед на пророка.
В далечината валеше дъжд, но при нас грееше слънце, което обещаваше един много интересен следобед. Точно зад гърба ми на няколко километра се намираше свещения за мароканците град – Мулай Идрис, а пред мен се простираше долината, която римляните са виждали.
Малко история:
През 787-788 след Новата Ера Идрис ибн Абдалах (Мулай Идрис I, както се нарича в Мароко), пра-внук на пророка Мохамед, избягал на запад от Багдад и се заселил в Мароко. Наследник на Омаядският халифат в Дамаск, Мулай участвал в бунт срещу династията на Абасидите. След неуспеха на бунта той бил принуден да напусне Дамаск. Първоначално намерил убежище в Танжер, но скоро след това се установил сред останките на стария римски град Волубилис. Не след дълго се преместил в района на планината Zerhoun, където основал град, който нарекъл на своето име. Сега града се нарича или Мулай Идрис, или Zerhoun (най-почитаното място за поклонение в Мароко).
Нарастващата сила на Мулай Идрис I не се харесвала на абасидския халиф, и той изпратил наемен убиец, за да го отрови през 791 година.
Смъртта на Идрис и дестабилизацията на младата мароканска държава оставили доволен халифа в Багдад.
Скоро обаче, картината се променила. Два месеца след смъртта му една от наложниците на Идрис родила син. Детето пораснало като необикновено същество. На четири години можело да чете, на пет да пише, а на осем знаело Корана наизуст, и от тогава се казва, че е усвоило мъдростта на всички учени. През 805 година, на тринадесет годишна възраст Мулай Идрис IІ става официален суверен и продължава делото на баща си.
През вековете мавзолеите на Мулай Идрис I в Zerhoun и на Мулай Идрис II във Фес се превърнали в основните места за поклонение в Мароко. (Първоначално се смятало, че Идрис II е бил погребан, като баща си в Zerhoun, но през 1308 година открили гроба му във Фес.
Казват че Мулай Идрис е компактен град и всеки, прекарал известно време в медините на други марокански градове ще се чувства уютно по неговите тесни улички.
В непосредствена близост до централния площад се намира Мавзолея на Идрис I, свещеното място, достъпно само за мюсюлмани.
В Мароко вярват, че шест поклонения на Мулай Идрис по време на годишния фестивал в чест на светеца са еквивалентни на един хадж в Мека .
Казват също, че тук се намира единственото кръгло минаре в Мароко.
Пиша „казват”, защото ние не посетихме града. Снимахме го само от далеч. Четейки за да напиша този разказ, на доста места се намекваше, че посещенията на не мюсюлмани не са много желателни в градчето.
След няколко минути в автобуса спряхме пак и пред нас се разкриха величествените останки на римския град Волубилис. Ето карта на града изтеглена от Уикимедия .
Руините на Волубилис са поразителна гледка, в края на високо плато, в подножието на планината Zerhoun. Това е най-добре запазеният град в римската провинция Мавритания. През 1997 е обявен от ЮНЕСКО за част от световното културно историческо наследство. Ако гледката Ви се струва позната, то спомнете си филма “Последното изкушение на Христос” на Мартин Скорсезе.
За сега по-малко от половината град е изследван от археолозите, но парите от Юнеско позволяват изследванията да продължат. Повечето ценни находки, включително превъзходна колекция от бронз, са пренесени в Археологическия музей в Рабат.
Две големи обществени сгради са лесно различими в центъра на града – базиликата и Капитолийския храм.
Капитолия се е намирал зад базиликата в рамките на заобиколен от аркади двор. Олтара е бил в двора пред 13 стъпала, водещи до храм с колони в коринтски стил.
Сградата е била от голямо значение за обществения живот, тъй като е посветена на трите главни божества на Римската държава – Юпитер, Юнона и Минерва.
Част от колоните, ограждащи Капитолия, в дъното се вижда град Мулай Идрис.
Червените тухли са от реконструкциите. Голяма част от материалите са разграбени и използвани за строежа на свещения градо в близост. Колони от Волубилис са закарани чак в Рабат за да украсят площад с голяма джамия – дело на един от следващите владетели.
Базиликата е била използвана за правораздаването и управлението на града.
Въпреки че най ценните находки са отнесени в Рабат, Волубилис все още пази своите ярки мозайки, именно те дават истинския смисъл на живота на римския град.
Мозайката в къщата на Атлета изобразява спортист с трофей, спечелен в състезание, в което ездачът трябва да слезе от коня и да скочи обърнат с гръб обратно на препускащото в галоп животно.
Арката на Каракала е една от най-характерните забележителности на Волубилис. Построена е през 217г. от губернатора на града, Marcus Aurelius Sebastenus, в чест на император Каракала и майка му Юлия Домна. По онова време е била увенчана от колесница – теглена от шест коня. В момента само надписите напомнят за тази подробност.
Отделих се от групата и се изкачих на малък хълм, от където се откри панорамна гледка към базиликата и Капитолия в едната посока , и към останалата част на града в другата. Тук са се намирали частните къщи и дворци.
В почти всеки дворец е имало помещение за пресоване на зехтин. Зехтинът е бил в центъра на живота на града, той не е бил просто храна, използвал се е и за лампи, къпане и лекарства. С пресованите маслини са хранели животните или са използвали изсушените остатъци като гориво за баните.
Имало е акведукт, който е осигурявал водата, както и много добре устроена канализационна система.
Ако искате да видите снимките в по-голям размер – кликнете върху някоя от тях.
Пак изостанах от групата. Така и не чух края на разказа.
Заплеснах се по красивите мозайки. Бакхус изненадва спящата Ариадна.
Отдадох се на детайлите, тишината и особеното чувство да крачиш по тези улици.
Мозайка, показваща дванадесетте задачи, които полубога Херкулес е трябвало да изпълнява като наказание за убийството на жената и децата си. В съседство – мозайката на четирите сезона. Тук ни обясняваха нещо, че били изобразени дванадесетте месеца на годината …
Насочихме се към изхода и аз продължих да снимам и да се мъча да си представя как е изглеждал града в разцвета си.
Стигнахме до къщата на Венера. Една от най-богатите и обширни сгради. Мозайката изобразява къпещата се със своята нимфа богиня Диана. Двете са изненадани от Актаеон в банята.
За наказание Диана го превърнала в елен и той бил изяден от собствените си ловни кучета.
За подробното разглеждане на града е необходим сигурно цял ден, но ние не разполагахме с толкова време. Трябва да се връщаме във Фес.
Ако искате да видите снимките в по-голям размер – кликнете върху някоя от тях.
Покрай пътя отново се редят красиви гледки.
Килим от обработени ниви покрива земята до хоризонта.
Светлината е чудесна и снимах ли снимах.
Внезапно пред очите ми изникна позната гледка. Запитах се от къде може да ми е познато?
Минути след това зърнах сините води на езерото и разбрах, че отново минаваме край Nzala el oudaia, или Barrage Sidi Chahed, мястото, което ме беше впечатлило през миналия ден, когато пътувахме към Фес.
Ако искате да видите снимките в по-голям размер – кликнете върху някоя от тях.
Ами няма какво повече да Ви кажа за този ден. Просто ще ви оставя да се насладите на гледките.
А утре ще се натоварим отново на автобуса за да пресечем ниския Атлас и да пристигнем в Мерзуга.
Тази публикация е част от серия, посветена на пътуването ми до Мароко през октомври 2012 година. Проследете всички публикации за пътешествието.
