Е, време е да седнем на масата

Реших, че сега е времето да Ви запозная с участиниците във фотопленум Велинград и да се опитам с думи и картинки да Ви направя съпричастни.
Вечер първа – петък, 30.10.2009 г. – снимки няма.
Впечатления – прекрасни. И тези, кито идват за първи път (Artwall) и съпругата му Ани, и старите познати Божана (elefant) и Сашо (masteral) са в пленумско настроение и разговорите за снимки и посетени магически местенца продължават до към два часа сутринта. Персонала на ресторанта с надежда чака да се изнесем, но на всички ни е хубаво и приятно, и само мисълта, че утре ни чака нещо по-приятно ни кара да си легнем по някое време … часове няма да уточняваме.

Сутрин първа – 31.10.2009 г. – събота, събираме се в единадесет часа в лобибара на хотела. Междувременно от Пазарджик са пристигнали Мариан (mano) и Ванката (Chernio) и групата щураци се е заформила напълно.

Разпределяме се в две коли (Божанината е с десен волан и внася колорит в пътуването) и потегляме.
Първата ни спирка е село Света Петка, което е дотолкова затиснато от мъгла, че разочарованието леко се прокрадва в погледите ни.

Пушим по цигара и се мятаме в колите с надеждата да имаме късмет при следващата спирка.
Наближава време за обяд, а пътят така или иначе минава покрай кръчмата на Абди (ако бъркам името, моля поправете ме). Божана хвали овнешките му пържоли и някак спонтанно и естествено всички решаваме, че това е нещото което ни липсва в момента.

Мятаме набързо по няколко наистина невероятно вкусни пържоли, благодарим на домакина и продължаваме към следвацата цел.

А тя е Аврамови колиби (изредила съм имената в предишна публикация, сега ще се съсредоточа върху хората и тяхната страст към папаракстване).
Мъглата лениво се вдига, скреж покрива ливадите, нима може да пропуснем такъв момент?

Хммм, май с мъглата беше по-добре??? Ванката веднага се заема и прави страхотни облаци, които аз се опитвам да заснема.

Гледните точки са изчерпани и сме отново на път (това изречение ще го срещнете още доста пъти в тази публикация;) )
Пред нас е следващата махала, отбиваме и спираме. …. И се започва едно сниманееее …

Някои се катерят по мантинелите да по добра видимост,после зинзирикат от студ, и се опитват да обяснят на местните малчугани, че всъщност ние се кефим и това ни доставя удоволствие.

Студа започва да щипе и ни праща обратно в колите за кратък преход и затопляне.
Но гледките които се откриват пред нас ни карат да забравим за минусовите температури, да съжалим, че не се достатъчно добре екипирани (с ръкавици) и да започнем поредната фотосесия. Тук се ражда и името на пленума – „Късият или дългият“ – Панорамата е толкова многообразна, че сменяме обективи през минута и почваме да си подвикваме „Хей, влизаш ми в кадъра, мръдни малко“ или “ Ти с кой снимаш сега, чакай и аз ще го сменя?“:):):)

Брях тва Сони бреее, и със затворени очи снима (пу,пу да не му е уроки :))

Manoo, ела да видиш как ги докарвам със затворени очи 🙂

Абе Галя, ти на това снимка ли му викаш, пфу Сони – отсича Mano и ми обръща гръб.

Невероятно, но факт – чак сега забелязваме, че докато всички ние снимаме, Сашо се мотае с ръце в джобовете и никъде около него не се мярка фото техника :О

Да е виждал тази гледка? Колко да я е виждал, след минута бърза да навакса с кадрите 🙂

Въпреки, че е единствената без фотоапарат в ръцете Ани е въодушевена и Артин не пропуска момента.

Следваща спирка – есенно зимна приказка край следващата махала.
Скреж, примесен с жълто, червено, зелено, кафяви листа. Отново дилемата – „Кой обектив?“ и отново търсене на най-добрата гледна точка.

Даже леко скептичният Ванка е извадил Каноня и пуца ли пуца. Не ще да покаже, много ценни били кадрите 🙁

Още снимане, снимане, снимане … и стигаме в село КръстАва, където пътят просто свършва, но пък за сметка на това има кафене и бумтяща печка. Пием нещо ободрително, гледаме втренчено екраните на фотоапаратите, стопляме се и с неохота поемаме обратно.
Майката Природа ни поднася поредната изненада – рисува „фотографски облаци на небето и скрежно – есенна премяна на земята. Какво сърце трябва да имаш, че да не спреш да снимаш? Ми ние не сме наясно с отговора на този въпрос и по дифолт спираме и скачаме от колите въоръжени с кой каквото е завинтил на байонета.

Мариан и Сашо си намират мУделки (хммм, егати късметлийте) и започва надлъгване за прИмоционалната цена на кадрите.

След кратко колебание мУделките отказват офертата и бързат да намерят сигурността на топлия обор.

Ванката залага на сигурно и снима залеза. Любопитна козичка папарашки наднича да сподели гледната му точка.

Неусетно сутринта премина във вечер и съботата свърши. От Рила пристига Валери, от Раковски – Гафа и вечерта преминава кротко и релаксиращо в споделяне на кадри и емоции.

Клик на снимката за голям размер 😉

Сутрин втора – неделя – цел крепостта Цепина. След ранната разходка до село Света Петка Валери заминава, а останалата част пленумци потегля към град Констандово и крепостта Цепина. Ако си мислите че пътуваме транзитно, да знаете, че не сте познали 🙂

Пътят е изненадващо добър. Стигаме до хижата, опаковаме се с всички налични по куфарите дрехи и пеша потегляме по пътеката стигаща до крепостния връх.

Духа вятър, но пешеходстването, веселата, непринудена атмосфера, прехласването по гледката и увлекателния разказ на Божана ни карат да забравим за времето и да се молим от сърце Слънчо да се покаже.

Най после целта е постигната и ние сме на върха, или по-точно на крепостта. Спиращата дъха гледка ни кара да притихнем, да затворим очи и да останам насаме с чувствата си.

Не след дълго възхитата взима връх и решаваме, че трябва да запечатаме на лентата ( картата ) този величав момент.

Самотно дръвче, събрало в клоните си падаща шума ни разкрива възможност за непланувана фото сесия.

Времето не е с нас този ден и след дълго очакване с тъга поемаме обратно. … Нооо преди това е време за обща снимка.
Естествено стативите кротко си стоят в багажниците на колите и трябва да приспособим част от наличните раници и чанти за твърда основа на апарата.

Сашо включва на самоснимачка и бърза да влезе в кадър 🙂

Първи дубъл, втори дубъл … и трети за късмет.

И най приятните неща имат край и лека полека поемаме надолу по пътеката. При хижата Гафа си намира приятели и ги снима за спомен.

Клик на снимката за голям размер 😉

По колите и край …
Хей, чакайте бе хора, има още време. Митака и съпругата му току що пристигнаха. Хайде да седнем някъде, да обсъдим и де се насладим на последните мигове от този прекрасен уикенд.
Точното място е кафенето в град Костандово. Уж е само кафене, но Божана е добрата фея и след минути масата се отрупва с домашна туршия, овнешки пържоли, домашна ракия и безалкохолно с цвят на мента.

Гафа поема ролята на транжор на пържолите и сръчно ги разпределя. Изчезват за минути.

Клик на снимката за голям размер 😉

За съжаление, наистина трябва да тръгваме, въпреки че на никой не му се иска 🙁
Уговаряме се за следващия пленум през пролетта, кмета ни кани на Тодоров ден и на празника на града – св. Константин и Елена. Ще отидем разбира се – има още много какво да се види.
Е, довиждане … лек път и до скоро 🙂

P.S.
В тази публикация са използвани снимки на Божана Маркова, Александър Иванов, Мариан Попов, Артин Шахбазиан. Автора на снимката ще видите като кликнете върху изображението. Благодаря на всички 🙂