Здравейте 🙂
Хрумна ми днес да споделя с Вас една рецепта за съхраняване на гъби пачи крак. Сега им е сезона и изобилните количества не могат да се употребят своевременно. Затова ще Ви предложа една моя рецепта с която можете да ги съхраните в прекрасно състояние за две години напред 🙂
Необходимите продукти:
гъби пачи крак – колкото сте успяли да наберете
оцет – в зависимост от набраното количество гъби – налива се до резката на буркана
за всеки буркан – супена лъжица сол и чаена лъжичка захар
подправки – стъбла копър, смес от бял, червен и черен пипер (червен пипер е вид черен пипер с червена обвивка)
няколко шайби лук, една, две скилидки чесън.
Позволете първо да Ви покажа красавиците, с който имах честта да се срещна в този ден 🙂
И така – нека започнем 🙂
Изчистете гъбите от грубите налепи и отрежете коренчетата им.
Поставете ги в найлонова торбичка и поръсете с няколко шепи брашно
Налейте студена вода и енергично разтръскайте торбичката, след това направете дупка на дъното и оставете брашняната вода да изтече. Изплакнете с чиста вода. За минутки получавате много добре измити гъби.
Кипнете малко вода и подсолете с чаена лъжичка сол. Прибавете гъбите и бланширайте за 10 минути. Извадете гъбите с решетеста лъжица, обилно облейте със студена вода и поставете в купа с лед и студена вода. Така ще спрете процеса на топлинна обработка и промяна на всусовите качества. Прецедете бульона, част от него ще употребите малко по късно, а другата част можете за замразите в бутилки във фризера и да използвате вместо химиите, които се предлагат за гъбен бульон.
Налейте качествен винен оцет до долната резка на бурканите. Във всеки буркан добавете супена лъжица сол и чаена лъжичка захар. Овкусете с няколко зърна бахар и черен пипер, стъбла копър и скилидка чесън. Нарежете по-едрите гъби на хапки, а по-дребните оставете цели.
Напълнете бурканите с гъби, след това залейте с прецедения бульон. Затворете и стерилизирайте 15-20 минути.
Когато Ви дойдат гости или съберете семейството си на вечеря, отворете буркана, отцедете сока, подправете с пресен лук, зехтин, копър и магданоз и консумирайте на воля с каквото Ви душа иска.
Варете всеки различен вид гъби в нова вода, не смесвайте бульона. Така ще запазите уникалния аромат и вкус на всяка отделна гъба.
Ако все пак решите да направите микс – бланширайте всички видове заедно и ползвайте този бульон за заливка 🙂
Ето крайния резултат – два буркана пачи крак, един буркан царска гъба и един буркан манатарки 🙂
Еми това е 🙂 Да Ви е вкусно 🙂
Ще се радвам да споделите впечатления.
Чудесно е това ,което споделяте, но е редно когато берете гъби,да ги отрязвате с ножче,така че коренището да си остава на мястото.Така запазваме мицела и за следващата година.Поздрави!
Цитат на за мен най-известният миколог в България 🙂 Борис Асиов …
„Често задаван въпрос: „защо скубете гъбите, а не ги режете с ножче“. Твърдението, че изскубването на гъбите вреди на мицела, е остаряло. Уви, в България няма съвременни книги, в които това нещо да е обяснено. Четвъртвековно изследване в Швейцария на пробни площи доказва, че няма разлика между това дали гъбите ще се режат или изскубват. При това много убедително. Но доказва също така, че утъпкването при бране влияе неблагоприятно на гъбите.
Та така, добрият гъбар ще си прецени сам да реже или да отскубва. При някои родове ядливи гъби, в т.ч. и популярните печурки, е добре поне една гъба да се изкорени и среже, за да се убеди човек, че няма работа с мухоморка или отровна печурка като карболката. Рязането с ножче си носи удобството, че се намалява чистенето на гъбите. Освен това, бъдете колегиални, не берете като хуни, винаги оставяйте някакво количество гъби след вас – по-стари, по-млади. Също така, ще се убедите, че е по-добре ако берете с кошница или специална мрежа за гъби. Това позволява гъбите да си разпространяват спорите, докато ги носим насам-натам. Което с найлоновите торби няма как да стане. Освен това, гъбите в тях се запарват и скапват, особено в по-топли дни. И не на последно място – нека да уважаваме гъбите и да не ги ритаме, когато не ги познаваме. Грозно явление, все едно диви прасета са минавали, не гъбари.“