Имперските столици на Мароко – Фес

След прекрасните гледки по пътя от Шевшаоуен  до тук,  ето ни вече във Фес,  най-старият имперски град в Мароко. Според легендата името на града се дължи на откриването на кирка (от арабски: fa’s) на мястото на първото поселение. Tой се явява един от четирите имперски града заедно с Маракеш, Мекнес и Рабат.

Градът е разделен на три части: Фес ел-Жедид – построен през ХIII в. от Меринидите, той е административен и кралски център, където Кралят е отивал, за да отбележи с тържественост някое събитие или важно решение.

Фес ел-Бали – най-старият квартал, построен от династията на Идрисидите.

Фес ел-Жедид и Фес ел-Бали образуват медината, т.е. старинната част на Фес, която е защитена от ЮНЕСКО и е част от световното културно-историческо наследство .

Новият град Фес (Dar Dbibegh) – изграден от французите по време на протектората. В тази част на Фес си дават среща модернизмът и традицията.
Първата ни спирка е действащия кралски дворец  Дар ел Мекзен. Разглеждаме само портата, защото посещенията вътре не са позволени.

Сега четейки  разбирам, че портите са покрити със злато … Хммм, явно не разбирам от ценни метали, защото правейки тази снимки бях на 50 сантиметра от портата и така и не разбрах, че стоя пред толкова ценно нещо.

С автобуса минаваме покрай синята порта на Фес ел-Бали и после спираме пред зелената порта. Портите са 14 на брой и в древността са били строго охранявани.  Слизаме от автобуса и с интерес тръгваме да опознаем тази плетеница от тесни улички, кафенета, магазинчета, сергии и каквото още ви дойде на ума. Така поне си мисля пресичайки портата.

Още на първите метри осъзнавам, че нещо не е наред. Улиците са прекалено пусти, а вратите здраво залостени с катинари. Не се виждат никакви хора. Какво става тук ?   В този миг чувам, че Абду разказва: “ Днес е петък – за всички мюсюлмани този ден е почивен и никой не работи“.  От една страна това е добре, защото улиците са проходими, от друга страна – ми това не е Мароко,  не е медина. Толкова е непривично да е тихо и безлюдно. Лека полека ме обзема разочарование. Заслушвам се в разказа на Абду.

За  джамията „Карауин“ с четиринадесетте порти, която може да събере до 22 000 поклоници. „Карауин“ е не само една от най-известните джамии в Източния свят, тя е и една от най-старите в света. 

Построена през 859 година и изменена през 956 година, с преустройството си – дело на Алморавидите, през 1135 година тя придобива сегашните си размери.

За Медресетата ( мадраса, буквално „място, където се учи“) – мюсюлманско средно или висше училище, подготвящо мюсюлмански свещенослужители, учители в началните мюсюлмански училища – мектеби, а също така и държавни служители в някои страни от Близкия Изток.

За университета  Ал-Кейруан ( Karauiyyin جامعة القرويين, ) – основана през 859 г., като духовен и образователен център на ислямския свят. Признат от Гинес за  „най-старата непрекъснато действаща  институция на висшето образование в света“ . На университета е много учени, философи и теолози, са имали значително влияние върху развитието на ислямската и световната култура. За разлика от  европейските университети, тук не се издават дипломи.

Вървя последна в групата и изчаквам за да правя снимки. От една страна – добре виждат се детайлите  на сградата, чешмата, фенера, портата. От друга страна – няма грам живот …

Срещаме някакви случайно заблудени търговци, просяци и забравили да напазаруват жени.

С изненада забелязвам, че в Мароко също използват информационни табели за реконструкция на сградите. Тази тук е за мавзолея на Муллай Исмаил, с помощ на Юнеско !

Вече съм изостанала далеч назад, в края на групата. Опитвам се да заснема прекрасните сгради покрай които минаваме. Не очаквайте повече исторически факти от мен в този разказ. Просто посетете този град (само внимавайте да не попаднете там в петък ).

Изяществото на мозайките е впечатляващо. Хората са седнали на раздумка след молитвата, спокойно е, интересно е, мистично е някак. Но ние бързаме и нямаме време да се потопим в тази атмосфера.

Набързо отразявам празните улички, площадчето пред университета, входа на килимарница (вероятно), офиса на Western Union, две мароканки, иии това вече не помня какво е … Май първата снимка е входа на университета, но не съм съвсем сигурна. Някъде тук се намира и медресето Бу Инания, но аз вече се изгубих, не знам за Вас. Медината на Фес е една от най-големите в света. Според различни източници уличките в нея са между 8000 и 9000. Не тръгвайте да се разхождате там сами …

С периферното зрение забелязвам, че групата пред мен изчезва във някакъв вход. Влизам и аз и се отзовавам в царството на цветовете.

Шарените диванчета сякаш ме канят да седна и да си почина, наслаждавайки се на изобилието от багри, но няма време за такова разточителство.

Това е местна тъкачница, където ни демонстрират как се изработват предлаганите тъкани.  Ще се отплесна малко, но тук направих първата си покупка в Мароко. Черно-бял арабски шал. Вече имам такъв, купен от Турция, но когато го сложа, усещам че има изкуствен материал в него.  Много внимавам и моля Абду за помощ.  Той „издейства“ за мен супер преференциалната цена от 150 дирхама (15 евро).  Смешното става, когато аз плащам, а зад мен идват други от нашата група със същия шал и касиера им казва – „За Вашата група има отстъпки – цената е 100 дирхама (10 евро)“. Не съжалявам за парите – шала е наистина памучен и прекрасен, но внимавайте с пазаренето.

Снимките в по-голям размер можете да видите като кликнете върху тях.

Вече нямам търпение да отидем в бояджийницата на кожи, най сниманото място във Фес. И тук поредното разочарование – да магазина за кожени изделия е отворен и ни очаква, но все пак е петък и няма никой долу при ваните с боя. Е, има един облекчаващ се индивид, но той не се брои.

От хилядолетия тук се обработват финните Марокански кожи. Вероятно сте чували за марокена – една от най – добре обработените кожи. Тук правят такива.

В белите вани първо ги обработват с вар, за да свалят вълната или козината, после ги слагат във вани с гуано от гълъби и накрая ги потапят във ваните с естествени багрила.

Не така си представях посещението на това място. Липсва живота, обикновенно кипящ тук. Продължава да вали дъжд, а собствениците, отворили магазина вероятно само заради нашето посещение искат да гледаме стоките, а не багрилниците.
Разминаваме се с група японски туристи, всеки от тях носи стръкче мента (джоджен) и го държи плътно до носа си. 

Е, да вонята е неприятна, даже много, но не е непоносима. Няма какво толкова да се превземаме.

Минаваме отново покрай входа на университета, по пустите улички и напускаме стария град.

Следващата ни спирка е хълм над града. От там се открива панорамна гледка към целия Фес. Слънцето е на път да залезе и светлината е изумителна.

Този град съществува и се развива от хилядолетия, облика му е такъв, какъвто са го построили предците на днешните обитатели. 

Къщите  се предават от баща на син и поколения мароканци прекарват дните си тук.

От тази височина не си личи много, но медината е разделена на квартали – на тъкачите, на кожарите, на грънчарите.  За нес сега е време да посетим грънчарите и производителите на мозайки.

Всичко се изработва на ръка от висококачествена глина, добивана в околностите на града.

След това се изпича в пещите, малко не ми стана ясно как точно защото в пещите които ни показаха изделията бяха сякаш замазани в калта. Едва ли са чупели пещите след изпичането. Явно аз нещо не съм доразбрала.

Следва работилницата за керамични плочки. От тях се изработват пъстроцветните мозайки, толкова популярни в Мароко. В редица са подредени шест човека (днес е петък и те са четирима). Първия очертава елемента върху керамична плочка с нормален размер  10/10 см.  От една така плочка се правят десетки елементи. Вторият изрязва грубо елементите, третия ги дооформя по-финно и така до последния, който направо ги шлифова. Всичките тези процедури се извършват на ръка. Крайният елемент обикновено е с размери 10/10 милиметра. Представете си колко труд изисква една стена или една колона, покрита с мозайка ?

Всичко, предлагано тук е изящно, красиво и много крехко. 

А аз с фотографската раница на гърба се чувствам като слон в стъкларски магазин.

Измъквам се от магазина и отивам при художниците.

Тук се чувствам малко по-спокойно.

Автобуса ни чака на задния вход на грънчарската работилница, но излизайки от там пред нас изниква ето тази уникална гледка от едната страна, и тази от другата.  Ми няма как, забавихме тръгването с няколко минути.  

На път за хотела, попадаме в задръстване, шофьорите отварят врата и ние веднага се изстрелваме навън. 

Залеза е толкова красив и величествен.

Ми тук аз нямам какво да кажа … само се опитвам да споделя и да покажа …

Този ден все още не е свършил, престои ни една вечер в национален Марокански ресторант. Забележете мозайките на стената и тавана на помещението 🙂

Имаше тажинчета, имаше и друго ястие – гълъбово месо между печени кори с подправки, имаше и кючеклийка, и танци с участие на публиката, и мароканска сватба ( с участието на двамина от нашите авери). Няма да Ви показвам снимки, идете и вижте сами – заслужава си 🙂

Е, толкова от Фес 🙂 Май стана досадно дълго, но тази град има какво да покаже.

Утре ще отидем до Мекнес и стария римски град Волубилис, пътешествието продължава, сега е време за сън 🙂

Тази публикация е част от серия, посветена на пътуването ми до Мароко през октомври 2012 година. Проследете всички публикации за  пътешествието.