Това е втората част на разказа за фотопленума във Велинград 🙂
Ако сте прочели първата част ще знаете, че се връщам в хотела за да се присъединя към групата и да потеглим към махалите селца в Родопите.
Първа спирка – завоят към с. Света Петка. Мъглата е толкова гъста, че надеждите за снимане се изпаряват съвсем. Вместо хубавата панорамна гледка има само бяла пелена. Селото просто не се вижда.
Фарове пронизват мъглата и стара Волга минава покрай нас.
Решаваме, че тук ще спрем отново на връщане, дано мъглата се е вдигнала и има по-добра видимост.
Продължаваме нататък и скоро стигаме Аврамово.
Ливадите са покрити със скреж от мъглата и са приказно красиви.
Цветните корони на дърветата се сливат с белия скреж и зелените Родопски ливади и тъкат пред очите ни шарена Родопска черга.
Тук мъглата вече се е вдигнала и ние се заемаме да си направим собствена.
Спираме за снимки през пет минути и само студа ни кара от време на време да се върнем в колите и да съберем малко топлинка до следващото спиране.
От тук нататък започват така наречените „Аврамови колиби“ – махали от по няколко къщи сгушени в пазвите на Родопите.
Махалите носят красиви имена – Рохлева, Бутрева, Горна Дъбева, Враненци, Биркова, Кръстава.
За мое огромно съжаление старите Родопски къщи за заменени от съвременни двуетажни прогимназии, но някои от старите колиби са устояли на времето.
Два сезона се сливат в един пейзаж и се радваме на есен и зима едновременно
Съчетанието на покритите със скреж дървета и жълто-червените листа на черешите ни оставят безмълвни.
Единствения чуващ се звук са затворите на фотоапаратите.
От това би станал прекрасен пъзел – пъстър, многоцветен и красив.
Широколистните дървета са изиписали S образна пътека сред боровете и това не може да се подмине с лека ръка.
В далечината мъглата лениво се влачи по върховете и открива в ляво застиналия вулкан за който Божана ни разказа.
Червено, жълто, кафяво, зелено, бяло – има ли по велик художник от Природата?
Появява се и нашата Милка и допълва усещането за съвършенство
Овцете кротко хрупат трева по ливадите
Гледката е толкова пленяваща, че слагам фиш-а
Терасираните ливади дават хубави диагонали и водещи линии и теглят погледа в безкрайността
Поредната бърчинка и махала
Поредното лъкатушещо из планината пътче
и поредната смяна на обектива
А, може би тук решаваме, че ще кръстим пленума „Дългият или късия“, защото раниците са метнати отворени на земята и обективите се сменят през минута.
Мъглата се надига отново и рисува поредната картина
и още една есенно заскрежена
Бърза смяна на обективите и …
Жълто-златните брези свенливо крият минарето на джамията
Слънцето пробива през облаците и ни дава поредния повод за снимане и радост
Две момичета бързо притичват през ливадата, стигат до никъде и се връщат обратно.
Има толкова много детайли, че може цял ден да стоиш и да снимаш
Обагрените в червено корони на дърветата са толкова красиви
Стадо крави сякаш са кацнали на баира в контражурни пози
Стигаме до с. КръстАва (махала)(Mano, благодаря ти), пием кафе край бумтящата печка и пътя свършва …
За съжаление денят е кратък и започва да се смрачава, време е да се връщаме обратно
Но в замяна на това облаците са толкова „фотографски“, че спираме отново разбира се.
Овцете ни поглеждат мимоходом и продължават сладко да пасат, нашите занимания не ги интересуват.
Поредното съчетание на два сезона
Ладата на пътя ни връща някъде назад в детството и в глава ми нахлуват детските спомени
Родопите са сърцето на България! Страхотни кадри, а вярвам и страхотно сте си прекарали 🙂 Много добре си хванал цветовете! Това наистина ли са снимки едно към едно или са обработени? Трудно е да се повярва, че такава красота същесвува тук на земята и то на нашата земя! Горда съм, че съм българка!
Здравейте Почивки Бали 🙂 Снимките са истински 🙂 Този ден беше невероятен – до сега не се повторил в живота ми 🙂 Обработката е минимална – ресайз и пропуск на лого, каето развързва ръцете на крадците 😉
Чудо!
чудесно е
Чудесни, кадри от Родопите, направо ти завиждам благородно, ще се помотам повече тия дни из сайта. 🙂
Красота !!!! Божественно е !!!!
Пейзажите са невероятни. А красотата е повече, отколкото може да се опише с думи.
Господи, с каква техника работиш, бе човек?
Какъв е този фотоапарат, каква е тази оптика, с която го постигаш всичко това?
Обработвани ли са през Фотошоп, или това се е 1:1?
Ще бъда много благодарен за отговорите, ако намериш време…
За мен това е висш пилотаж, а не фотографии. Именно такива фотографии имат правото да се наричат изкуство….
Ох, чак сега виждам коментара ти …
Дали те интересува все още ?
Стандартна техника, мъничко фотошоп и любов към пътешествията.
Е, тогава имаше и банда 🙁
Прекрасни снимки. Много пътувам из Родопите, но моите снимки не са толкова красиви. Сигурно трябва да си сменя фотоапарата и да се науча на няколко урока да редактирам снимки.
eluiza, благодаря ти мила 🙂 Това е НАШАТА земя, НАШАТА РОДИНА, обичам я и винаги се чувствам добре в природните и прегръдки.
Благодаря на всички Ви, че го споделихте с мен 🙂
Невероятна си,Галя!!!Чудни са снимките,а ти си прекрасен разказвач!Истинска наслада…разтъжих се,моята земя…Благодаря ти!!!Поздрави!:)
Този пътепис ми е любимия :)) Гале, на страхотно място сте били, снимките ти са ужасни, ща убия :)) Требе ми обясниш подробно отде са ходи :)) Разказваш мнооооооооого добре, като приказка! Изкефих се! Поздрави!
Дааа, наистина много красиви есенни снимки съчетани със скреж и мъгла, и дават усещане за 2 сезона.
Направо ми се зави свят от тези приказни палитри цветове! Браво!
Прекрасни снимки! Истинска наслада!
Благодаря ти!
И да знаеш, че завиждам за преживяното…! Ама благородно, де :-)!
Хубави са гледките там, колкото и да е кьорав човек, все ще снеме нещо.
Страхотен разказ с невероятни картини!!!
Божествено!
Чудесни снимки, радвам се, че попаднах на този блог. Родопите са най-красивата планина за мен 🙂
искаме още, още, още :)))
Mano, прав си, ще го поправя веднага, благодаря ти 🙂
Супер, много яко. И селото се казва Кръстава с ударение на последното А 🙂