Нов ден, нови приключения.
Днес ще се разходим до крепостта Моняк и после към село Ненково.
По пътя неотменната напоследък гледка на хиляди отрязани дървета, стройно подредени в редичка да бъдата изнесени в чужбина …
Пътеката до Моняк е доста тегава, но вървим -надяваме се гледката да си заслужава.
По-хитрите и с по проходими коли се качват до някъде, но и на тях им се налага да повървят пеша.
Стигаме на върха и ахваме – гледката наистина си заслужава – сърцето на язовир Студен Кладенец се открива пред нас.
Пробвам новия обектив и разни филтри, нооо нещо не съм много доволна.
От тук се вижда като на длан град Кърджали, село Лисиците с прочутия си въжен мост. Наистина прекрасно място !
за по-голям размер – клик на снимката 😉
На следващия ден поемаме към село Ненково и неговия античен мост.
Пътя се вие покрай буйната някога река Боровица, ляв приток на Арда. Селцата или по-скоро махалите са накацали по околните бърчинки и времето сякаш е застинало.
Водонапорните кули одавна са изоставени, а по скалите расте прочутият Родопски силивряк – Haberlea rhodopensis. Кравички и овчици се разхождат на воля около и по пътя, а хората са заети да поливат, отвиват тютюна – абе въобще с техните си работи.
Пръсваме се наоколо да снимаме, а местните се чудят какво е това нашествие. Заговаряме с един от тях и той разказва, че когато са били деца моста е бил 18 метра висок. След построяването на язовира наносите са го затрупали и сега свода е на има-няма два метра над водата, ако въобще има вода.
Разхождаме се по калдаръмените улички на селото и стигаме до джамията. Макар и нестандартна – все пак си е джамия.
Пътят продължава покрай селца и махалички. Чудим се дали да не отидем до прочутата скална гъба при село Женда, но оловносивото небе предвещава буря и се отказваме.
И този ден приключва с приятни разговори и обсъждане на заснетото.
Време е да се прибираме в къщи.
За по-пряко решаваме да минем през Доспат и Широка поляна, както и да се „отбием“ до „оня завой“ на Язовир Кърджали.
Пътя се вие покрай красивите меандри на Арда. Валяло е и каскада Горна Арда прелива.
Пристигаме на завоя на язовир Кърджали и бурята се развихря – време е да се прибираме в къщи.
