Старото гробище в с. Замфир

Пътувам към Лом.  Непрогледна мъгла, скреж, чувство за самота са моите спътници … Улиците са пусти, само бездомните кучета зъзнат и тъжно ме изпровождат … Пристигам около обяд, държавните служители са в заслужена почивка, а аз имам един час за снимки.

Тръгвам да търся старата църква и гробище на с. Замфир (преди се е казвало Дългошевци).  Гледката на която попадам е напълно в унисон с времето. На върха на невисок хълм опустошена и разграбена църквата се противопоставя на разрухата …,а склоновете на хълма са покрити с надгробни камъни.

Истински шедьоври на каменоделското изкуство.

Разнообразие от форми, цвят на камъка и орнаменти.

Опитвам се да разчета годините … 1658

1881

Много от плочите са без надпис, но с много орнаменти

Някой са с полукръгла форма и сякаш детски лица

1886 година

1866

Причудливи форми

Опитвам се да направя общ план, но сякаш нещо ме е хванало за гърлото …

…последна снимка и си тръгвам

Потъвам отново в мъглата и неспирния ход на времето …

Вече в къщи – търся повече  – намирам една снимка във Фотофорум и откъслечни данни за воеводата Цеко Петков. Твърди се, че това е гробище на цигани мохамедини, но аз не съм склонна да се съглася – надгробните плочи са кръстове – в това няма съмнение.

Ще се радвам ако някой има повече информация да я сподели.