Зададе ли се пролетта, дойде ли време за оран и сеитба по българските земи тръгват кукерите – мъже, нагласени с причудливи облекла, обикалящи къщите и приканващи стопаните да излязат на полето. По стар обичай в периода между Месни и Сирни Заговезни (Сирница) в Източна България и между Игнажден и Богоявление в Западна България те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа.
Кукерските карнавални игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанска година.
От 28 до 30 януари се проведе традиционният, а тази година и юбилееен ХХ – ти фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник.
Площата все още е празен, но постепенно прииждат все повече и повече хора. Автобусите на участниците са строени в близката улица и около тях кипи усилена подготовка. Текат последните приготовления – работа имат не само гримьорите, големите помагат на децата за облекат костюмите, уточняват маршрута и сценариите. Маските са готови и чакат да бъдат сложени. В десет часа вече сме се акредитирали и се потапяме във феерията от цветове, музика и танци.
Снимам кукерите от три години – имам много общи планове и затова тази година реших да се опитам да заснема емоцията завладяла хората. Въпреки студа и потеклото си носле този младеж гордо носи табелата на с. Кошов – Русенско. От детството си спомням, че сурвакарите бяха само момчета, но напоследък все повече красиви жени участват във маскарадните фестивали. Радостното е, че участват и все повече деца.
Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея са налепят разноцветни конци, парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Най-старинни се считат маските представляващи овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионисиеви тържества.
Някой от тях тежат колкото собственика си и са почти толкова високи. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и бронзови звънци. Ето го и най-големият чан – тежи над 50 килограма … Надявам се злото наистина да се уплаши и да си иде от България при вида на тези страшилища. Основните персонажи в дружината са билюбашия, кукери, булка, зет, цар, гавазин /телохранител/ на царя, поп, мечка с мечкарин, доктор,
циганки, токмакчии, кадия, бей, мома , баба, гъдуларин. Кукерският обичай включва два основни обредни момента. Първият от тях е обхождането на всички домове с пожелания за здраве и благополучие. Всяка от групите показва своята интерпретация на древните традиции. Попът венчава младоженците. Булката “дарява” стопанина като мята кърпа на рамото му и му целува ръка. Тя може да “шета” вкъщи, като “разравя” огъня в огнището, някъде “насява” ечемик или пшеница.
Стопанинът й връща кърпата със завързани в нея пари, за което тя пак му целува ръка.
Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Тези „младоженци“ с пълно гърло пеят „Мома се с рода прощава“ … Колегата Мариан се опита да отвлече една булка, но девера и кума на секундата охладиха мераците му със саби в ръка. Поведени от булката, кукерите играят несключено хоро.
Хорото е буйно, с подскачания и тресене, при което звънците на кукерите не престават да дрънчат.
То се прекъсва от булката, която докосва кукерите с хурка, те падат на земята, а тя ги прескача.
Втората част на обичая е засяването и заораването. Обикновено впрягат двама от кукерите в хомот и булката подкарва ралото, след което “засява” пшеница. Много от групите обикновено включват в репертоара си и традицията по Заговезни да се пали огън и да се праскача за здраве и берекет.
В различните крайща на България кукерите са наричани още бабугери, станчинари, сурвакари или джамалари.
Бабугерската група от Банско впечатлява с пищните костюми, със завладяващото настроение и буйните танци.
Децата не издържат на предстартовата треска и за кратко в очите на този юнак се появиха сълзи, но той бързо се овладя и продължи напред. Следваща група – нова емоция, нови танци и усмивки.
Успявам да уловя погледа на един страшен овен. И лицето на друг младеж. Дивиджиите са облечени в кожуси с козината навън. На кръста си завързват кожен ремък и на него прикрепят отзад звънци и хлопки. На главата си поставят маска. Маската се прави от шаяк и се украсява с цветни конци, панделки, дантели, пулове. В миналото в обичая участвали само ергени, през последните години вземат участие и женени мъже.
Дивиджията носи в едната си ръка дървена сабя, а в другата топуз. Е, този беше заменил топуза с нещо по-сгряващо, но това не му пречеше да бъде атрактивен. До тук с традициите …
Да се върнем към емоциите доброто настроение, усмивките, плезенето и най-малката кукерка. Само на десет месеца тя е облечена в кукерски костюм, запасана е с колан със звънци и заедно с баща си участва в карнавала. Може би така се учи на родолюбие и се кърми с традиции. Участник от друг регион – маските са различни, коланите също
Трудно е хем да си участник, хем да те натоварят и с не леката задача да заснемеш представянето. Сигурно е доста трудно да носиш цялото това оборудване повече от 8 часа ? Докато чакаха изявата си пред журито групите непрекъснато подгряваха.
Ето, че дойде ред и на гостите на фестивала. Сред представителите от чужбина имаше групи от Испания, Черна гора, Сърбия, Италия, Словения, Палестина и Украйна. Черногорците Испанците
Словенците и колоритната група на Палестинците.
[youtube][/youtube]
Тяхното хоро впечатли всички и с много закачки и усмивки се снимаха заедно с испанците.
Равносметката: Над 6000 участници, групи с над 100 човека в състава си, кукер на 10 месеца, цвят, музика и традиция. Това бяха XX-те международни маскарадни игри „Сурва“ – Перник 2011. С много дух, преклонение към историята и всичко онова, което все още пази българското, кукерските групи и гостите на фестивала се потопиха заедно в една неповторима фолклорна феерия.
Магия, обгърнала в себе си минало, настояще и бъдеще с единствената идея да пребъде традицията. Този символ се виждаше ясно в очите на всеки участник от 28 до 30 януари.Обединили се под общото знаме на традицията участниците успяха за пореден път да пресъздадат достигнали до днес варианти на древна обредност.
Фестивалните шествия продължиха два дни на площад „Кракра“, като в общо над 16 часа групите пресъздадоха историята с помощта на удивителни костюми, музикален съпровод и предварително изготвен сценарий.
В заключение ще кажа – може би е време да се научим да се веселим, да се радваме и наистина да уважаваме себе си, Родината си и това, което сме. Благодаря Ви за търпението 🙂
Прекрасен пост и много красиви снимки. Искам само да уточня, че сурвакарите – маскарадните групи предимно от Граово, изпълняват ритуала „Сурвакарска сватба“, а кукерите – „Заораване“, джамаларите и бабугерите също имат специфични обичаи.