Приятели имат розов масив в село Мирково и ни канят на розобер 🙂
В три часа сутринта потегляме от София, екипираме се с гумени ботуши, стари якета, кожени ръкавици, чували, торби, вода и към пет часа вече сме на нивата.
До изгрева има още около два часа, но е достатъчно светло за да се работи. С ентусиазъм започваме и когато слънцето показва първите си лъчи,
вече сме набрали по една торба цвят, а това е около 3-4 килограма.
Тук за пръв път в живота си разбирам, че се берат не само листенцата на розовия цвят, а се откъсва цялото цветче заедно с пъпката. Оказва се, че прочутото розово масло се крие именно в нея.
С нагряването на земята се вдига омара и попадаме в мистична приказка, но бодлите на розите бързо ни връщат в действителността .
Разнася се прекрасен аромат, нямащ нищо общо с аромата на така популярните в детството ми мускалчета с розово масло. Този е много по-приятен и опияняващ.
Торбите на кръста натежават и с напрадването на деня става все по-трудно. Цветовете стават лепкави и пръстите се покриват с ароматен катран. Ръкавиците се оказват лош вариант и отдавна са захвърлени. Берем с голи ръце и внимаваме да не „откъснем“ някое гнездо на оси или пчели.
Събираме набраните цветове в големи чували, които трябва да са плътно затворени за да не се изпарява влагата от набраните рози.
Наближава единадесет часа, а още не сме обрали половината. Слънчевите лъчи, сякаш с магическа пръчка карат пъпките да разцъфтят буквално за минути. Уж си брал съвестно, а като се обърнеш назад все едно не си започвал.
Все по-често поглеждаме към пътя с надеждата да се появят обещаните помощници, които берат на друга нива.
Най – после … те пристигат
Пръсват се в необраните редове и сръчно започват работа.
И аз бях там … и аз брах … 🙂
Много красива приказка! Искам и аз да участвам… 🙂
Чудесен сайт! Поздравления и благодарности за споделянето! Радвам се, че попаднах тук! 🙂