Да споделиш Исландия-ден осми

Здравейте отново 🙂

Нашето пътешествие в Исландия е към своя край. Останаха само два дни.  Времето вече е по-благосклонно към нас – мъглата се вдигна, вижда се синьо небе, вятъра утихна. Днешният ден е отделен изцяло за спокойна разходка. Вечерта ще спим на същото място. Първоначалната ни идея беше да се качим на корабче с надеждата да видим китове, но се оказа, че корабчетата работят само до края на септември. Срещата с китовете ще се отложи за друг път. Пътешествието ще продължи по сушата.

Закусваме и предприемаме обиколка на полуостров Snæfellsnes  и националния парк Snaefellsjoekull.

Гледките тук са коренно различни, слънцето грее, има светлина и природата прелива от цветове.

Чак сега разбираме какво е крила от нас мъглата.

Синьото небе се отразява във водата на реката  и тя става изумрудена.

Минаваме покрай кратер на вулкан, но така и не намерихме от къде се стига до него.

Сашо слага филтрите и се впуска в акция.

В далечината се виждат заснежените върхове на планините от националния парк.

Много е красиво. До всяка ферма или сграда води отбивка с табела. Минаваме покрай църква, вероятно обслужваща целия полуостров. Кончетата пасат край езерото – в този разказ май няма нужда от много думи.

 В съседната ферма за прибрали сеното и балите весело отразяват слънчевите лъчи.

Спираме за малко и до миниатюрна борова горичка. Не знам споменах ли в предишните разкази, че да видиш високи дървета в Исландия е почти невъзможно. Това беше първото което си казахме като тръгнахме да обикаляме – забелязвате ли, че няма никакви дървета.

Чакаме слънцето да огрее върха на вулкана  Snæfellsjökull, чиято ледена шапка се крие в облаците.

Спомняте ли си Жул Верн и неговото пътуване към центъра на земята – ето тук е входа.

Пътя се вие по крайбрежието на океана.

Вулканичните планини греят в най-различни цветове.

Виждаме къщичка на елфи сред скалите и спираме да я снимаме. Четох, че елфите (скритите хора)  са на голяма почит в Исландия. Една от легендите гласи:  „Ева имала много деца, един ден  узнала, че Бог ще дойде да я види , понеже не искала да се изложи пред него, започнала да чисти и да къпе децата. Те обаче били наистина много и  тя не успяла да приведе всичките в изряден вид. Когато Бог дошъл, Ева скрила ония деца, които не успяла да измие и изкъпе. И те така си и останали – скритите деца“.

Не знам има ли нещо вярно в тази притча, но в Исландия има хора, които твърдят, че общуват с елфите.

Преди започването на всеки строеж на път или на комуникации се викат своего рода шамани за да проверят дали трасето не минава през поселище на елфи.

Има поверие, че ако се ядосат елфите мога да докарат доста бели. А да се разруши дом на елф – носи голямо нещастие.

Пак има вятър и овцете се гушкат една в друга за да се топлят.

Отново сме на брега и гледката отново е спираща дъха.

И за пореден път се чудя как оцеляват тези хора.

Виждаме някакви скали в далечината и тръгваме към тях.

Попадаме на нещо като Исландския Камен бряг, добре, че не духа силен вятър.

Твърди се, че при ясно време ледената шапка на Snæfellsjökull се вижда от Рейкявик. 

Табела на пътя сочи, че  наблизо има населено място. Време е за обяд и бихме хапнали. Спираме пред сграда с надпис кафене. Вътре цари страхотен хаос, местят се маси, младежи се смеят, едни пристигат, оставят разни неща и си тръгват … Сградата е едновременно и библиотека и нещо като музей. Питаме сервират ли храна, но се оказва, че днес нищо не сервират защото вечерта ще има купон и се подготвят за него. На устата ни е да питаме как се разбират в тази пустош за купоните, но благоразумно замълчаваме.
Все пак една усмихната девойка се смилява над кафепиещите и им приготвя кафе. Сядаме на пейката отвън, наслаждаваме се на слънцето и гледаме как идва още една кола, младежите оставят столове и легени и пак изчезват. Явно новината че в  Arnarstapi ще има купон е тайна само за нас.

Зад гърба ни все пак има няколко къщи и за мащабите на Исландия това е голямо село.

Казваме довиждане на скалите, на вулкана, и на снежната планина.

Ето ни в  Hellissandur. Има магазин и бензиностанция и зареждаме гориво, пием отново кафе и се радваме на къщичките с трева на покрива.

Снимаме залеза  и по пътя си набелязваме красиви местенца. Тази вечер ще гоним северното сияние, следвайки указанията от имейла на исландеца.

Хайде и едни кончета по залез  и обратно в хотела.

Хапваме набързо, обличаме дебелите якета и пак на път. Взираме се в небето, взираме се и наоколо търсейки хубавите местенца, които видяхме по светло, но около нас е такъв непрогледен мрак, че не виждаш нищо на два метра от пътя.  От друга страна ако спрем на самия път е опасно и трябва да се оставят аварийните светлини, което определено ще пречи на снимането. Виждаме отбивка към някаква ферма в вкарваме колите там. Има ограда и порта с резе,  няма жив човек – отваряме портата, разпъваме стативите и почваме да снимаме. В сравнение с това , което сме виждали на снимки, нашето сияние е някак ню-ню. Седим близо два часа, но е едно и също – ту изчезва ту се появава, но по-скоро като някаква зеленикава мъгла, отколкото като мощно и ярко избухване.

Все пак не сме капо – в небето имаше зелена светлина.

Премръзнахме и отиваме да спим. По пътя поглеждам в огледалото за обратно виждане и зад гърба ни виждам доста по-силна светлина. Търсим отбивка, спираме, две снимки и това беше.

Тук събрах в малко клипче всичките сто и няколко снимки на северното сияние от тази вечер.

Още снимки можете да видите тук.

Имаме още една вечер в Исландия , а времето и прогнозите са обещаващи.

Лека нощ 🙂 До утре 🙂