Здравейте, казвам се Галя Велева и съм фотолюбител. Чувала съм да казват, че имам няколко много добри фотографии. И знаете ли – радвам се защото да имаш няколко много добри фотографии все пак е по-добре от няколкостотин хубави и значително по-добре от гигабайти посредствени.
Мисълта не е моя, но напълно съм съгласна с нея и се старая в процеса на снимане да не я забравям никога. Винаги преди да натисна спусъка на фотоапарата се питам – бих ли гледала това на стената си поне една седмица ?
Предварително искам да отбележа, че всичко написано по-долу отразява моя личен поглед върху нещата, основано е само и единствено на личен опит и в никой случай не е последна инстанция по въпроса.
Та за пейзажната фотография …
Често ме питат „това с какво е снимано“ или „как го снима това“. През годините съм изпробвала множестро различни обективи. Малко като героя от баснята за „Котката и фотографията“. С времето всичко отпадна от самосебе си.
Да ме прощават от Хаси, но в творческата пейзажна фотография (освен ако не е някой мега, гига комерсиален проект) техниката за мен няма никакво значение. Може да се снима практически с всичко. Пейзажа – това е състояние на душата, не техниката с която е заснет.
И от мен да знаете –най-добрата камера е тази, която в момента се намира в ръцете ви, а най-добрият обектив е този, който в момента е закачен на камерата.
Затова времето, което се готвите да изгубите в четене по форумите, където китомразците настървено разтягат локуми в търсене на перфектното стъкло по добре прекарайте по-близо до майката Природа – нашият духовен вдъхновител.
Техниката е само инструмент в ръцете на фотографа.
Това естествено не означава съвсем да се откажете от експерименти с техниката, просто не си струва да придавате огромно значение на това и да очаквате светкавичен резултат.
Копчето „шедьовър“ все още не е измислено за нито една камера.
За особеностите и необходимостта от използване на тази или онази техника в пейзажната фотография са изписани томове – няма да се спирам на това.
Ще кажа само, че в настоящият момент за своето творчество използвам камера Sony A900 и няколко зума покриващи от 17 до 200 мм.
Другото оборудване, което ползвам е статив, градиентни неутрални филтри, кръгли ND и поларизационен филтър.
Обектива, който най-често е закачен на камерата ми е 24-70.
Най-много от кадрите си съм направила с него, може би именно защото той най-често е бил закачен на камерата.
Нека отделим малко време и на практическия процес на снимане.
Никога не пренебрегвайте статива при пейзажното снимане – по-добре една снимка направена от статив, околкото двадесет размазани от ръка.
Естествено при планинските преходи когато носиш всичко на гръб всеки грам е от значение и често статива остава в къщи. Повярвайте, когато го взема мога да го разнасям цял ден и да не ми потрябва, но оставя ли го – още на петата минута съжалявам.
Изберете си лек и стабирлен статив и не се разделяйте с него.
Ако все пак в интересен момент се окажа без статив – вдигам ISO –то, правя се на рейнджър заемайки бойна устойчива поза използвам лявата си ръка за подложка на апарата (чела съм някъде – поза автоматчик) или просто включвам стабилизатора на изображението.
Когато използвам статив, винаги изключвам стабилизацията. Използвам също дистанционен спусък с таймер.
Може да се използва и вградения таймер на апарата, но ако снимате няколко кадъра с различна експозиция на динамично движеци се облаци даже две секунди са много време и при следващата снимка облаците ще бъдат съвсем различни. Това ми докарва главоболие при обработката.
Обикновенно снимам в режим приоритет на бленда, или в ръчен режим, на бленда 8 до 11 за да имам прилична дълбочина на рязкост по целия кадър, което е доста важно за пейзажната фотография. Както виждаде не ми е необходим супер светлосилен обектив.
Всъщност няма точна рецепта в зависимост от условията съм снимала пейзажи и на бленда 2,8 😉 Всичко зависи от заснеманата сцена, времето в което снимате и най-вече от състоянието на душата ви и това, което тя вижда през обектива.
Старая се да фокусирам на разстояние 1/3 от дълбочината на кадъра. В повечето случай фокусирам по централна точка, изключвам автофокуса и без да променям фокусното разстояние прекомпозирам и затягам главата на статива.
Използвам матрично мерене. Преглеждам снимката и ако реша, че има нужда недоекспонирам или преекспонирам и правя нов кадър. Ако разликата в осветеността на земята и небето е много голяма използвам гредиентен филтър или различни експозиции за небето и земята, като предварително изключвам автофокуса.
В много редки случай използвам атоматичния брекетинг (ама наистина в много редки – може би за всичките тези години 5 или 6 пъти) и винаги съм оставала разочарована от резултатите.
Все пак ако статива ви е хлабав не се отказвайте от тази функция, защото тя прави три или пет кадъра с едно натискане на спусъка. Другия метод изисква ръчна промяна на настройките и рискувате да разместите апарата.
Баланса на бялото обикновено е закотвен на Auto, освен в случайте когато имам доволно дълго време да си играя използвам Expo Disk. При снимане в RAW, няма особено голямо значение.
Заигравала съм се и промяна на Келвините, но това пак са ония моменти в които седя и чакам светлината.
Исото в повечето случай е възможно най-ниското (100 за моя апарат), освен когато снимам нощни сцени, но познавайки добре матрицата си и при нощните сцени използвам възможно най-ниско исо, предпочитам да отворя блендата.
В апарата не правя никакви корекции на контраст, яркост или цвят. Снимам в RAW, поради простата причина, че не мога да си позволя мечтаното дисково пространсто за да снимам в RAW и JPEG. Ако вие можете да си го позволите – това е оптималният вариант.
Случва се JPEG-а да е толкова добър, че няма нужда да си играете да обработвате RAW файла. Пък и така или иначе имате и него под ръка. Пестете си времето.
Ето един JPEG директно от апарата.
Camera: DSLR-A900
Lens: Minolta AF 75-300mm F4.5-5.6 (D)
Focal length: 110 mm (equiv. 110 mm)
Aperture: F9
Exposure time: 1/40″
ISO speed rating: 200/24°
Program: Aperture priority
Metering Mode: Pattern
White Balance: Custom
Image Stabilizer: On
Но стига толкова за техниката. Да поговорим за самото снимане.
Основното в пейзажната фотография, която се опитвам да правя и която харесвам е намирането на точното място за снимки. Ако съм там и в точното време всичко започва добре.
Camera: DSLR-A900
Lens: Minolta AF 16mm F2.8 Fisheye
Focal length: 16 mm (equiv. 16 mm)
Aperture: F14
Exposure time: 1/30″
ISO speed rating: 100/21°
Program: Aperture priority
Metering Mode: Pattern
White Balance: Auto
Няма нещо по велико (освен раждането на дете разбира се) от това да посрещнеш първите лъчи на слънцето и новия ден.
Camera: DSLR-A900
Lens: Carl Zeiss Vario-Sonnar T* 24-70mm F2.8 ZA SSM SAL-2470Z
Focal length: 70 mm (equiv. 70 mm)
Aperture: F9
Exposure time: 1/1.7″
ISO speed rating: 200/24°
Program: Aperture priority
Metering Mode: Pattern
White Balance: Auto
Image Stabilizer: Off
Както няма и нещо по успокояващо от това да изпратиш деня радвайки се на залеза.
Camera: DYNAX 5D
Lens: Minolta AF (DT) 18-200mm F3.5-6.3 (D or XR Di II)
Focal length: 18 mm (equiv. 27 mm)
Aperture: F11
Exposure time: 1/80″
ISO speed rating: 100/21°
Program: Aperture priority
Metering Mode: Center-weighted average
White Balance: Manual
Image Stabilizer: On
Другият момент, който никога не пропускайте са мъглиците – една мъглица винаги внася мистика в кадъра.
Camera: DSLR-A900
Lens: Minolta/Sony AF 70-200mm F2.8 APO G
Focal length: 150 mm (equiv. 150 mm)
Aperture: F10
Exposure time: 1/1000″
ISO speed rating: 200/24°
Program: Aperture priority
Metering Mode: Pattern
White Balance: Auto
Дебнете самотните дървета и намерете подходящият ъгъл.
Camera: DSLR-A900
Lens: Carl Zeiss Vario-Sonnar T* 24-70mm F2.8 ZA SSM
Focal length: 50 mm (equiv. 50 mm)
Aperture: F9.5
Exposure time: 1/1500″
ISO speed rating: 100/21°
Program: Manual
Metering Mode: Pattern
White Balance: Auto
По възможност вкарвайте живинка в кадъра, ако не за друго поне за мащаб.
Camera: DSLR-A99
Focal length: 35 mm (equiv. 35 mm)
Aperture: F8
Exposure time: 2″
ISO speed rating: 100/21°
Program: Aperture priority
Metering Mode: Pattern
Преследвайте есента, гледайте със широко отворени очи и виждайте!
Camera: DSLR-A900
Lens: Sony AF 16mm F2.8 Fisheye
Focal length: 16 mm (equiv. 16 mm)
Aperture: F9
Exposure time: 1/100″
ISO speed rating: 100/21°
Program: Aperture priority
Metering Mode: Pattern
White Balance: Shade
Image Stabilizer: Off
Видите ли небето да се смръщва – това е точното време да хукнете към някоя нива със слънчогледи и да чакате бурята. Няма нищо по-хубаво от лошото време нали така ?
Camera: DSLR-A900
Lens: Carl Zeiss Vario-Sonnar T* 24-70mm F2.8 ZA
Focal length: 24 mm (equiv. 24 mm)
Aperture: F8
Exposure time: 175″
ISO speed rating: 200/24°
Program: Manual
Metering Mode: Pattern
White Balance: Auto
Image Stabilizer: Off
Мечтайте и сбъдвайте мечтите си
Използвайте наличното в раницата за да експериментирате – размажете цъфналата череша, уловете пръските на буйно течащата река. Спомнете си че в раницата имате филтри. (В този случай аз още нямах филтри, а и статива кротко си лежеше в къщи ).
Camera: DSLR-A900
Lens: Carl Zeiss Vario-Sonnar T* 24-70mm F2.8 ZA
Focal length: 24 mm (equiv. 24 mm)
Aperture: F22
Exposure time: 1/5″
ISO speed rating: 100/21°
Program: Aperture priority
Metering Mode: Pattern
White Balance: Auto
Image Stabilizer: On
Търсете с месеци информация за обитанията на самодивското цвете, намерете го и го покажете само на най-верните си приятели.
Camera: DSLR-A900
Lens: Carl Zeiss Vario-Sonnar T* 24-70mm F2.8 ZA SSM SAL-2470Z
Focal length: 70 mm (equiv. 70 mm)
Aperture: F3.5
Exposure time: 1/2000″ (-1 EV)
ISO speed rating: 200/24°
Program: Aperture priority
Metering Mode: Center-weighted average
White Balance: Auto
Image Stabilizer: Off
И последно, внимавайте на кого се доверявате и с кого споделяте. Заслужават го само Човеците. Хората, които наистина знаят и им пука са прекалено малко …
Помнете хубавите местенца и ги направете Ваши местенца. Търсете и намирайте красотата, пътувайте непрекъснато и снимайте, експериментирайте и се радвайте.
Пейзажната фотография е отражение на душата на фотографа, не го забравяйте.