Добърско и неговата стара църква

Работата ми ме среща със съпругата на кмета на Банско и от дума на дума стигаме до историческите паметници в града и околността. Наред с всичко останало тя ми разказва за село Добърско и неговата църква. Разказът е много интригуващ и ние си обещаваме при пръв удобен случай да посетим селото. Поредната командировка в Банско. Събота е и решаваме преди да отидем на обекта да посетим църквата и да видим с очите си красотата за която сме чули. Денят е мрачен и не много подходящ за снимки, но не знаем дали ще имаме друга възможност.

Откриваме Добърско на картата, оказва се, че се намира само на 20 км от Банско. То е най-високото от селцата, до които ни качва тясното асфалтирано шосе. Пред очите ни се разкрива величието на Рила, Пирин и Родопите. Имам чувство, че тази гледка съществува, за да успокоява и пречиства уморените от градски живот сетива.

Преди да влезем в селото, минаваме покрай някогашен обор, който днес е превърнат в чудесен хотел. Спираме за да попитаме къде се намира църквата. Питат ни – коя църква, старата или новата? Не знаем, но няма и нужда защото и двете са в центъра на селото-една срещу друга. Старата строена през 12 век, а новата през 19 век. Висок дувар с белокаменна чешма крие перлата на Добърско-Старата църква. Вратата е заключена, но има написан телефон. Звъним и след десетина минути идва усмихната млада жена. С огромен ключ тя отключва катинара,и влизаме в предверието, което е строено много по-късно от църквата за да съхрани иконитете около входа. Над вратата са изографисани образите на пароните – Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат- византийиски войни посечени заряди вярата си в Христа.

„Село Добърско се споменава за пръв път в исторически документ в Рилската грамота на Цар Иван Шишман от 1378 година. До края на 18 век, преди издигането на Банско, Добърско се явява като икономически водещо селище на Разложката котловина. По хубавите му пасища се отглеждат големи стада добитък, които слизат през зимата на юг в полетата на Серес и Драма, от където пък добърските търговци изнасяли памук за Босна, Сърбия, за Виена и Будапеща. Църквата “Св. Теодор Титон и Теодор Стратилат” представлява трикорабна базилика от 17 век (1614г.), построена наполовина в земята с цел да не навлече гнева на османските поробители.” – след тези уводни думи слизаме по изтърканите от времето и многобройните посетители стъпала и се отзоваваме в самата църква. Трудно ми е да опиша гледката, която се разкрива пред очите ни.

Много красиви стенописи покриват всеки сантиметър от стените и тавана. Ръката на неизвестния дебърски майстор е пресъздала библейски сцени, образите на много светци и светици, местни легенди. В ляво от вратата се намира „Ктиторския портрет” – тримата ктитори Богдан, Хасия и неговия син, както и тримата й майстори Спас, Станко и Смилен.

Според стар разказ, най-видният от тях ктитор – Хасия – е посетил Йерусалим и “други свети места”, пренасяйки свещена пръст от Божи гроб в този храм, така че хората, които не могат да стигнат до Божи гроб, посещавайки Старата църква да получат божигробска благословия, духовно пречистване и благодат тук на това свято място. В ръцете си те държат макет на храма.

Както вече споменах официалната версия е, че храмът е построен през 1614 година и изографисан през 1672 г., но съдейки по надписа на плочата, вкопана в пода пред олтара може да се предположи, че годината на строителство е 1122. Тук няма да повтарям с подробности разказа на жената.

Ще Ви кажа само, че когато отидете трябва непременно да попитате за Мария Египетска, за чешмата и самуиловите войни, за Свети Николай Нови за Свети Георги и Свети Димитър, изрисувани само тук и в Атон в цял ръст, а не на кон, както сме свикнали да ги виждаме.От дясно е Св. Георги, а от ляво Св. Димитър.

Разказът продължава и с изненада разбираме, че тук никога не е правена реставрация. През 1973-1977 г. Фреските са почистени от слоевете сажди натрупали се от дима на свещите в дните, когато църквата е била действаща. На няколко места екъпът, извършил почистването е оставил ивици, на които личи предишното състояние на иконите. Поразителните цветове са запазени, въпреки че през ХIХ в. турците превърнали черквата в хамам (баня). Пред олтара са подредени иконите на свети Теодор Тирон, свети Теодор Стратилат, Богородица, Христос, Йоан Кръстител и Архангел Михаил.

По времето на Людмила Живкова тези икони са били изнесени и са обиколили целия свят. За щастие на Добърчани и всички българи сега те са у дома си и дано останат там завинаги. Канят ни да влезем зад олтара и след кратко колебание надникваме и там. Стенописите тук са сякаш рисувани вчера. От стените ни гледат много светии сред които Св. Кирил философ.

Тук се намира и позлатеният кръст в центъра на който е Исус Христос и образа на божията майка, бдяща над олтара.На тази снимка ясно личат черните ивици, оставени за да покажат как са изглеждали стенописите преди почистването им.

Връщаме се обратно в главния кораб и разказа продължава – за Свети Константин и Елена, за свети Николай чудотворец и Свети Николай Нови, за свети Павел, за Свети Карне Египетски, за Свети Илия, за Мария Египетска, за Света Александра, Света Неделя, Света Матрона и още, и още. Тук има над 400 самостоятелни образа. Стигаме до Преображението – една от двете уникални икони в храма.

На нея е показан Исус Христос, седящ в приспособление, поразително приличащо на ракета, на фона на земята, атмосферата и стратосферата.

Възможно ли е в онези далечни години иконописците да са виждали ракета? На другата икона е Божието възкресение – Исус слиза в подземното царство и възкресява мъртвите.

С какво се връща той на земята- космическа капсула или????

Легендите разказват, че първите заселници на това необичайно място, разположило се на южния скат на Рила планина, били пленените в битката при с. Ключ и ослепени по заповед на император Василий II Самуилови войни. След поражението в планината Беласица през 1014 г., те се насочват към Рилски манастир, но по пътя ги застига зима. Много от тях са останали да зимуват тук, задомили са се и са създали певческа школа Избират мястото на сегашното село Добърско не случайно. Там намират облекчение и изцеление – лечебната вода от аязмото, която и днес извира в двора на средновековната църква “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Това предание е влязло в местната история и намира своето отражение и в стенописите на църквата. Почти на тавана са изографисани Самуиловите войници да мият слепите си очи с вода.

На мястото на храма е било открай време култово място с извор, който лекувал очни болести.

Измиваме очите си и отпиваме глътка от лековитата вода, пускаме и паричка в изворчето – сигурен знак, че пак ще се върнем. Този храм няма купол и камбанария, построен е така, че да бъде възможно най-незабележим за византийските и османски поробители. Но неговите строители са ни оставили няколко сигурни знака за религиозения характер на сградата. Свастика и кръст са почти незабележимо замаскирани във фасадата.

Тук свършва разказът за Добърската църква, но не и любопитните местенца на селото. На двадесет минути пеша се намира водопада Щрокалото на рекичката Клинеца. Преодоляваме стръмния склон и се отзоваваме в основата на водопада. В околността има няколко оброчища и параклиси, сред които са „Козарската църква“, „Св. Илия“, „Св. Спас“, „Св. Атанас“, „Св. Троица“, „Св. Богородица“, „Св. Димитър“ и „Св. Георги“. Твърдят че невероятно преживяване е и посещението на т.нар. Копана църква. Пътят дотам е около час. Минава неусетно, тъй като се вие през поляни и горички, откривайки неповторима панорамна гледка.

Копаната църква е малък импровизиран параклис близо до огромно дърво, под чиято излязла на повърхността на земята коренова система, могат да се подслонят застигнатите от дъжд, буря или пек. Може би следващия път през лятото ще стигнем и до там.

Връщаме се обратно към колата и забелязваме, че хората тук са готови за идващите празници.

От никъде Пирин не е толкова красив, както погледнат от Добърско- твърдят местните жители. Пазарен ден е и пътуващи търговци са изложили стоките си на мегдана. Виждам поредното добърско „кенгуру” и отново моля Сашо да спре. Учудващо е колко млади хора живеят тук. Започва да ръми и ние се приготвяме за тръгване, последни кадри … и потегляме обратно към Банско, командировката и забързаното ежедневие.

Довиждане Добърско, довиждане и до скоро защото ние пак ще се върнем. Там под деветте мури, ти криеш една светиня, която всеки българин трябва да посети.