За всички пропуснати мигове

За всички пропуснати мигове,
за сълзите неизплакани,
за всички изпуснати влакове,
за гарите недочакани,
за думите неизказани,
за раните ненанесени,
за болките ненаказани,
за всички цветя неподнесени,
за песните неизпети,
и картини ненарисувани,
за чувствата неизлети,
и танци неизтанцувани,
за стихове ненаписани,
за маските несвалени,
за виковете подтиснати,
за ударите спестени,
за устните нецелунати,
за всички врати неоткрехнати,
за шансовете изгубени
и страхове непосрещнати,
за всички писма неизпратени,
за любови несподелени,
за всички прошки недадени,
за пропиляното време,
за грешките непоправени,
за всяко „обичам“ неказано,
за бляновете забравени,
за щастието отказано,
за всички пропуснати други животи
и избори ненаправени
сега е моментът да мислим защото
не знaем тук колко остава ни!

Саше, ти имаш приятели мило мое 🙂 И аз чакам момента в който ще дойда при теб, за да ти разкажа. Обичам те мило 🙂  От къде да започнем?  Може би от онова непланирано пътуване до с. Добърско … или с Божия мост ? – толкова обичам до ме отвлечеш на някъде … А Божия мост бе толкова твоя, неочаквана и щура идея. Мило, ако знаех как да вмъкна снимки тук, щеше да ми е много по-лесно … Но не знам и ще се огранича до тук …

23.08.2009 г.

Благодарение на Арго вече се оправям доста по-добре с тази играчка 🙂

Намерих онази снимка от  Роженски манастир на Връбница 2006 година. Искам да мога да върна времето и да го спра …

Саше, днес Дани изпрати едно стихче … Бих искала да го видиш мило мое. Толкова точно отразява това което чувствам. Прочети го, моля те.