Да споделиш Исландия-ден седми

Добро утро 🙂
Остават ни само още два дни в Исландия, а все още не сме зърнали северно сияние 🙁 Въпреки точното планиране – новолуние, слънчева активност, стриктно следене на времето … мъглата е вездесъща и непредвидима. Или по-скоро може да се каже, че ни е харесала и се движи с нас. Където и да пристигнем, като отворим сайта за времето се оказва, че там от където сме тръгнали е ясно и слънчево, а където се намираме в момента – мъгливо.

Събуждаме се рано, но нашата хазяйка , вече е на крак и закуската е приготвена и сервирана.

Подавам носа си навън, ббббррр вятъра ще ме отнесе 🙁 Нека първо да закусим – после ще се борим с вятъра. Вътре, определено е много по-приятно, топличко и уютно.

Вече сме закусили и решавам, че е крайно време да изпълня една от задачките си и да си напълня малко черен пясък в бутилка. Пресичам улицата и съм на брега.

Еми няма такъв вятър, направо те повдига и те отнася.  Пред мен се срещат водите на най-голямата река в страната –  Бланда (на исландски Blanda),  течаща в югозападна посока от глетчера „Hofsjökull“  и студените води на Гренландско море.

Добрата новина е, че ураганният вятър е издухал мъглата и вече се вижда синьо небе.  Набързо пълня няколко шепи пясък в една пластмасова бутилка и търся топлината на къщата.

Време е да кажем довиждане на ветровития  Blonduos, на гостоприемната хазяйка Йола и на нейния гостоприемен дом. Ето сайта на хотелчето . Дано е речено пак да я видя 🙂

Като пиша за този вятър и се сещам за скалите при град Vik и за надписите , залепени във всяка от колите – „Тази кола, не е предназначена за движение по пътища с номера … Като слизате от колата, моля задължително дръжте здраво вратата – рентакар компанията ще Ви бъде много благодарна за това 🙂 “  Мнооого предвидливи исландците 🙂

А сега напред,  небето лека-полека се изчиства и надеждите за северното сияние припламват отново.  Пътя ни минава покрай полуостров – вижте му името на картинката, не мога да го произнеса. пише, че може да срещнем тюлени и естествено отиваме да проверим.

Срещаме единствено вятър, непрекъснато напиращ да изкара колите от пътя (който май е от ония за които колата не е предназначена).

Самотен фар на брега, две умни овце, скрили се на завет зад една скала, 

и стадо – не толкова умни, щуращи се по брега. Тюлени не видяхме и решихме, че няма нужда да трошим колите и по-добре да се връщаме в правия път.

На пътя виждаме спрял автобус с туристи – като се замисля май за пръв път , откакто сме тук. Спираме и ние да видим какво разглеждат. Хмм, кратер на застинал вулкан.

И тук, както на всички забележителности има изградена удобна стълба. Нарамваме апаратите, раниците остават в отключената кола и тръгваме да катерим стъпалата. Стигаме до средата и виждаме малкия кратер.

Другите вече се връщат и Ани ме пита – ти къде си тръгнала без раница, ще те отвее вятъра горе. Хич не се качвай повече, вятъра е страшен. Като гледам снимката май повече приличам на човечето на Мишлен, отколкото на обикновен турист.

Консултираме се с табелите какво друго интересно има наблизо, набелязваме си водопада Hraunfossarи потегляме.  И по отношение на табелите за забележителности има какво да научим от Исландците – много и пълна информация, няма как да се объркаш.  

Долината зад гърба ми изглежда така :

Пътя минава покрай заснежена равнина,

поредния водопад, все по-откритите върхове на планините и сгушените в подножието им ферми,

Слънчо все още срамежливо, но настоятелно отстоява правата си и огрява отсрещните върхове. Лелеее, какво ли още е скривала мъглата ???

Виждаме стадо кончета край пътя и си даваме сметка, че все още не сме им отдали необходимото внимание. Речено – сторено – време е за фотосесия на кончета.

Оказва се, че те са доста любопитни и едва ли не са готови да прескочат електропастира за да разберат какво правят тия там с тия черни неща в ръцете си ?

Водача, този със сивата грива е най-любопитен, ама хич не си дава сметка какво става зад гърба му.

Ох, чудесни са и много приятни модели, но нас път ни чака …

За пореден път Исландия намира с какво да ни изуми. Пред нас е водопада Hraunfossar (снимки но водопада).  УАУУУ е единствено което успяваме да изречем.

Есенните багри на храстите, изумрудената вода – прекрасно е.

Водата си е намерила път през покритото с лава поле и ручейчетата, идващи от близкия покрит със сняг и лед връх се носят към реката .

Hraunfossar  няма мощта на Gullfoss, не може да се сравнява по дебит със Skogafoss, определено не е най – големият в Европа, както твърдят за Dettifoss, но пък е може би най-красивия.

Влива се в река Hvita, чиито буйни води стремглаво пресичат вулканичните камъни.

Бреговете на реката са осеяни с прецъфтели омайничета, храсти с мъничики червени плодчета (мислех, че са боровинки, опитах, но е нещо друго).
Много, много красиво – горещо препоръчвам.

Тръгваме си от тук много доволни – светлина, прекрасни цветове, снимките няма как да не са станали 🙂

Не след дълго виждаме пара в небето пред нас и отбиваме за да видим за какво става въпрос. Влизаме в поредната частна собственост. Този собственик е нещо като директор на гейзер.

В двора му има поредица бълбукаци и бълващи вода с температура над 100 градуса изворчета. Човека умело използва тази енергия за да отглежда домати и моркови в оранжерията си. На пътечката към изворите е поставил сергия с пакети домати и моркови и пощенска кутия с написана на нея цена – 200 крони.  Купуваме си зеленчуци, пускаме парите в кутията и си тръгваме.

Към 18 часа пристигаме в поредния гест хаус. Разположен е съвсем близо до град Borgarnes. Това е гледката от входа на нашата група от сгради.

Надписа гласи, че е арт галерия, но по-скоро прилича на авто работилница. Стаите са в метални бараки от сандвич панели, но пък са много просторни, оборудвани са с кухненски кът и са със самостоятелен санитарен възел. В най-голямата сграда има „обща“ стая с маси и столове, кухня, интернет. Повече не ни трябва.  Слагаме батериите да се зареждат и хукваме към  Borgarnes. Спираме до градския стадион и от там пеша до брега на океана.

За пръв път откакто сме в Исландия имаме небе и подобие на залез 🙂

В залива зад гърба ни вече се вижда цялата планина.

А града се готви за сън. Бърза снимка на църквата и обратно в хотела.

На това място ще останем две вечери. Идеята беше утре да се разходим с корабче с надеждата да видим китове, но се оказа, че корабчетата не излизат след края на септември и ще се наложи утре да си измислим друга програма. Здраве да е, в небето вече виждаме звезди, облаците са все по-редки – има надежда 🙂

Тази нощ никой не спа като хората, поне два-три пъти се оказа, че непушачите са излезли навън да пушат, промъквахме се като сенки покрай бараката за да не задействаме външното осветление, гледахме небето и се дивяхме. Странно е да видиш полярната звезда точно над главата си, млечния път да е толкова ярък, само да протегнеш ръка и ще го докоснеш. Колкото и да гледахме небето северно сияние тази вечер не видяхме. Затова пък в нета видяхме негова снимка правена предната вечер. веднага последва кореспонденция с автора на снимката. Човека ни отговори, даде ни напътствия по кое време и на къде да гледаме и най-после заспахме.

Кратко ВИДЕО от този ден 🙂

Има още два дни – а дано 🙂

Снимките от ИСЛАНДИЯ (за гледащите само картинките, снимките се намират на линка 😉 )

Ми това е за днес 🙂 Благодаря, че се отбихте 🙂 Лека нощ и да утре 🙂