Здравейте отново 🙂
Споделяте ли Исландия, чакате ли новите разкази ? Ако за пръв път попадате тук, минете първо през Синята лагуна, вижте изригването на гейзерите, намокрете се на водопада Skógafoss и хайде да минем предвидените за днес километри. Народа е казал – едно е да искаш, второ е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш …
Та и ние така … едно мислехме, друго направихме 🙂
Поредната мъглива утрин е … Търсим собственика на бунгалата за да си платим нощувките. Нали си спомняте, че той питаше имаме ли спални чували 😉 Оказа се, че не случайно е питал. Ако имаш спален чувал – спиш за обявената цена, ако ползваш спално бельо – доплащаш 6 евро на калпак.
Усмивки, плащане, закуска. Вече е 9 часа, а ние тепърва трябва да се върнем до националния парк Jökulsárlón, защото снощи минахме от там по тъмно и нищо не видяхме.
Хммм, май трябва да сме по-ранобудни – времето не стига до никъде 🙂
Решаваме днес да сме стегнати и да не се разпиляваме излишно. Пътя до парка е 70 километра, а ние и без това изоставаме. Спираме само в краен случай 😉 Тук вече едната радиостанция е излязла от строя и това доста пречи на стройната ни подготовка.
Първото, което привлича вниманието ни, са ято лебеди (според мен, а според другите гъски) край пътя. Толкова са много, че не можем да ги отминем просто така.
В момента в който спира да пърпори двигателя, ятото се вдига и полита. Еххх, защо не съм с друг обективвв (за кой ли път зададен въпрос)
Следваща спирка – мястото където ледената река се среща с океана – национален парк Jökulsárlón. Там след моста е океана.
Огромни ледени късове плуват в реката и бавно вървят към своята последна среща … с океанските вълни
На брега две малки пиленца обикалят и търсят храна.
За секунда зърваме глава на тюлен и несмогнали да вдигнем апаратите той изчезва под водата. Правим общи снимки.
Пак сме се барнали като колорс оф Бенетон – ама какво да се прави – вали и няма никакво намерение да спре.
Хайде време е ей тука да спре да вали и да изгрее малко слънце … Само за час.
В информационния център разбираме, че колите амфибия работят и ако ни стиска можем да се разходим в езерото, между ледените късове. Ако се чудите какво е амфибия – ами ей това чудо зад мен.
Речено сторено-след няколко минути вече сме на борда и „порим вълните“. Около нас обикаля младеж с надуваема лодка и аз сериозно се притеснявам за него в тези условия.
Скоро разбирам какво прави той – нашата лодка спира и той подава на капитана ни леден къс. Разказа започва с думите „там някъде в мъглата е глетчера, парчета от него се откъсват непрекъснато и тръгват към океана“.
Слушам го с половин ухо и се заглеждам в заобикалящите ни късове лед. Слона от Африка се е цопнал по средата на езерото и си почива
Ангела и дявола нещо обсъждат
Ледени змейове се опитват да уплашат дръзналите да нарушат спокойствието им.
Още снимки от тази незабравима разходка можете да видите ето тук.
Това е, свърши … със зачервени бузи и носове, но доволни и усмихнати. Чакат ни фиордите по източното крайбрежие – хайде да тръгваме 🙂
Бързо спиране край изоставена къща по пътя
Пасящите наоколо кончета ни гледат с безразличие и за всеки случай се отдалечават.
Стига лирични отклонения – трябва да попълним хранителните запаси и горивото. За тази цел спираме в град Хофн (Höfn), зареждаме и влизаме в супермаркета. На една от хладилните витрини съзирам кръгла кутийка с малки парченца риба в нея. Сещам се за онази прословута акула, която би трябвало да се опита. Слагам една кутийка в количката. Пазаруваме, каквото пазаруваме и се чудим за едни раци (непременно искам да опитам колкото е възможно повече местни специалитети). Налага се консултация с продавачката и освен за раците я питам и за акулата.
Нека обясня за непосветените – Hákarl – Исландско национално ястие.
В историята на островната държавата има следната случка: „Сериозно” огладнял исландец открил, че заровената за 12 седмици в чакъл и пясък акула, се превърнала на „апетитна” закуска. Чрез процесите на ферментация и гниене, месото добива „някакви” вкусови качества, които са харесвани в островната държава. До ден днешен яденето на гнила акула в Исландия се счита за своеобразен тест за мъжество и обикновено се консумира като мезе към “Svarta Dauði” – Черна смърт, вид силно алкохолно питие. На свой ред чуждестранните гости го оприличават на развалено сирене, натопено в амоняк.
Тя широко се усмихва, казва ми за раците и ме пита : „А Вие опитвали ли сте акулата ?“
Ми-не не съм я опитвала, но бих искала, бих искала също ако е възможно да си купя и една кутийка за България. Все още загадъчно усмихната дамата ме води до витрината, взима една кутия с акула и я отваря – поднася ми и кани – пробвайте 🙂
Е, пробвах … нещо средно между амоняк и риба … , ако си запушиш носа, даже няма да разбереш, че има особен аромат. Бързо привиквам и останалите от групата – всички опитваме по парченце с големината на нокът . Разбирам, че не се продава вакуумирана при тях, а в такава опаковка ще овоня самолета на връщане и връщаме кутийката от количката. Предлагаме на милата госпожица да и платим опитаното, но тя категорично отказва. Било и любима храна и щяла да си го вземе за в къщи …
Продължаваме по пътя.
Редуват се ледени реки
Ята лебеди в океана
Навлизаме в източно Исландсите фиорди.
Окосеното сено е балирано и чака да бъде прибрано.
За миг бате Райко се показва и Сашо набива спирачките. Използваме всеки монет с добра светлина, независимо къде се намираме.
Връх, губещ се някъде във висините ни намигва. Е, няма как да го подминем. Вече закъсняваме за настаняването, ама карай, пак ще се обадим да предупредим.
Камерата е неспособна да обхване тази величествена гледка. Опитвам с видео, ама …
Вече настъпва синия час и пред нас се е изправила огромна планина. Бързи кадри и напред. Жената от хотела ни каза, че си отива в къщи – като пристигнем да и се обадим за да ни настани 🙁
Колкото и да мислим, че повече няма какво да ни изненада в Исландия – хоп, под огромната планина тунел – дълъг пет километра. Няма такава страна 🙂 Излизаме от тунела и мъглата на поредния фиорд със странно име (Norðfjörður, Reyðarfjörður, Fáskrúðsfjörður и още подобни) ни очарова за пореден път.
Най-после пристигаме в град Egilsstadir и след солидно мотаене по улиците и няколко позвънявания вече сме в хотела. Хубава двуетажна сграда с удобни стаи, кухня, в която варим раците и вечеряме, обща баня и тоалетна.
Въпреки първоначалното стъписване, някак всички успяваме да минем през санитарните помещения без проблеми. До късно нищейки деня поглеждаме с надежда през прозорците. Вчера тук е било ясно и северното сияние е било прекрасно … Уви, тази вечер е мъгла, нищо не с е вижда в небето и май е време да спим 🙂
Лека нощ, и утре е ден 🙂
Другите снимки от този ден – заповядайте 🙂
