Добро утро 🙂 След синята лагуна ден втори е пред нас 🙂
Дали споменах часовата разлика България-Исландия ? Май не 🙁 Тя е три часа и тази сутрин се будим отпочинали и бодри. Закусваме и правим сандвичи, моткаме се и тръгваме чак към 10 часа Исландско време. Грешка драги читатели – в Исландия всички пътища са двулентови, ограничението на скоростта е 90 км/час и късното тръгване предполага късно пристигане …
Осъзнахме го но на следващата утрин.
Нека сега минем определените за днес 215 километра … Уж нищо като разстояние, нооо повярвайте ми, необходими са ви повече от дванадесет часа за да пропътувате това разстояние.
Та така – добро утро, хайде да закусим, ммм много вкусно, дай да направим сандвичи за из път. Товарим багажа (скоро се осъзнахме и разтоварвахме от колите само най-необходимото, но тук още сме новобранци). Настройваме радиостанциите (все още работят и двете, много полезно нещо когато сте повече от една кола), плащаме си нощувката и тръгваме. В този момент единият ДжиПиЕс решава, че повече иска да гледа, отколкото да ни води и излиза от строя.
Здраве да е, молим стопанката да ни каже забележителностите наоколо и отпрашваме.
Първи допир с исландската действителност. В края на града спираме за да решим на къде да тръгнем и няколко любопитни овце веднага изскачат иззад камъните и започват да се чудят какви са тези навлеци, които смущават спокойната им паша.
Наближава обяд, а ние все още се моткаме – време е за път. Първата ни набелязана цел в този ден е Националният парк Тингвелир (Þingvellir).
Пътя до там преминава през страната на елфите в буквалния смисъл на думата.
Най-високите дървета са с размера на човешки ръст, осеяното с вулканични камъни поле е покрито с дебел слой мъх. Ако не духа вятър спокойно можете да си полегнете и да имате мека и удобна постелка за почивка.
Къщите са някак в нищото, отдалечени на километри една от друга.
Това например се води гоооолямо село 🙂 Представете си население от 300 000 човека, разпръснато на територията на България. Горе -долу такова е съотношението.
Фермите са сякаш изоставени и единствените признаци на живот идват от щъкащите около сградите животни. Огромни пространства са заградени с електро пастири и животинките си обикалят и пасат на воля. Може би това са наричат свободно растящи животни, знам ли нашите управници какъв смисъл вкарват в тези думи.
Според табелите наближаваме парка. За миг слънцето се показва и мистично огрява най-големия остров в езерото Þingvallavatn, разположено на границите на парка.
Този парк е част от така нареченият златен кръг на исландските забележителности.
Това е мястото на което е основан първият исландски парламент през 930-та година. Твърдят, че църквата е запазена от онези времена.
Честно казано ние не минахме на отстрещния бряг на реката и не влязохме в сградата. Доверихме се на легендите.
Няма такса вход за посещение на парка, но пък за сметка на това навсякъде са направени прекрасни алеи,
има указателни табели на няколко езика, стълби и парапети и всичко работи в угода на туриста.
Застиналата лава, ведно с извисените на десетки метри над главата Ви скали прави мястото доста зловещо.
Тук е мястото на което най-ясно придобивате представа какво означава разлом между тектонични плочи. В случая Европейската и Американската тектоничтни плочи. Всяка година скалите се раздалечават с няколко милиметра и напрежението между тях е източник на солидни земетръси.
Да не си помислите, че сме пропуснали да се снимаме здрависани от различни континенти 🙂 Тази снимка е направена от Сашо, а тук Артин се е изявил като фотограф.
Не пропуснах да снимам и боровинковите храсти – те са навсякъде по скалите.
Айде, айде … пак се отплеснах …
Казваме довиждане на парка и Сашо тържествено развява Исландското знаме
Продължаваме към гейзерите.
Въпреки натиснала ни мъгла от далече се виждат пушеци в небето. Всичко ври и кипи буквално под краката ни.
Единственият изригващ гейзер се изявява през пет-шест минути.
Туристите са го заобиколили в кръг и тръпнат в очакване.
Трепетно се вслушват в подземното клокочене и в момента на изригването уплашено отстъпват назад.
Сглобих тук едно много кратичко клипче, за да придобиете по-пълна представа.
Още преди да тръгнем от България сме наясно, че на гейзера има онлайн камера и се опитваме да се свържем с децата за да им помахаме на живо от мястото на събитието. За съжаление връзката не се осъществява.
Около редовно работещият гейзер има още много пушещи локви и малки езерца, но никое от тях не си прави труда да изпълнява нормите си и да се напъне да изригне.
Едно малко езерце привлича с изумителния си син цвят , но само толкова, то даже не пуши …
Верни на принципа на Ани, че всичко на този свят трябва да се опита дори и да не ти хареса пробваме на вкус водата от гейзерите.
Артин не пропуска папарашките моменти. Абе опитайте, няма да умрете от глътка вода.
Заредени с термална енергия Владо и Лили решават да пресъздадат на живо скулптурата на входа на парка.
Айде, айде бе хора … няма време
Следващата набелязана цел е водопада Gullfoss. Оставяме колите на паркинга и се прехласваме по гледката в далечината – величествени планини и реки от лед,
а вдясно от нас оглушителния шум от тонове бушуваща вода.
Няма думи с които може да се пресъздаде чувството
Гледаме онемели японска туристка, дръзнала да прескочи въжетата и се молим да се върне жива и здрава.
Възторга е неописуем … Ей толкова гоооооооооляяяяям е този водопад (снимка Артин)
Не забравяме и общата снимка и айде, айде … Минали сме едва половината от предвиденото разстояние, а денят вече преваля 🙁
Явно някой от набелязаните обекти ще се наложи да отпаднат, но дайте поне да минем през кратера на вулкана Kerid – заслужава си. Когато пристигаме работното време одавна е приключило. Входа е две евро, но при всичкото ни желание да ги платим няма кой да ги вземе. Това не ни пречи да направим по някоя снимка. Ще си премълча подвикванията на неснимащите към фотографите … Нещо от сорта на „Внимавай да не паднеш“ и други подобни. Сега като се замисля имаха право, склоновете са покрити с толкова дребни и предателски търкалящи се вулканички камъчета, късмет е че още сме цели и се мъчим да опишем тези преживявания.
Тук вече сме наясно, че тотално сме изостанали от графика и сме на път да пропуснем времето за настаняване в следващия хотел. И понеже сайта за резервации си има стриктни правила – обаждаме се в „хотелчето“ или каквото е там. Така и така ние закъсняваме, но сме на път и ще пристигнем при Вас, имайте предвид това, моля.
Повече няма да спираме, отиваме директно в хотела …
Да, ама не … носейки се с шеметните 80 километра в ляво от нас за миг зърваме поредния водопад. И познайте, не само че е величествен, ами е и осветен … Обратен завой, добре, че движението е доста замряло и ето ни пред Seljalandsfoss
Тъмно е като в рог. Пътечка води сякаш някъде зад падащата вода, ама смееш ли да провериш ? Ох, дали утре да не се върнем до тук ? Ама това са 35 километра от хотела, уффф дай да си направим обща снимка, пък утре ще решим.
Ми както практиката е доказала – няма утре. Има тук и сега … Ама това е друга тема 🙂 Ако идете там постарайте да стигнете до този водопад по светло – минете зад него и направете всички онези снимки, които ние не успяхме да направим 🙂
Пристигаме в хотела, който се оказва една метална барака в нищото, е поне в тъмното де. Вътре обаче стаите са много прилични, банята и тоалетната са общи, ама единствено за което си мислим е да хапнем и да лягаме. Има много добре оборудвана кухня – вадим провизиите си, сипваме си по едно, хапваме, планираме следващия ден и заспивамеее 🙂
цък на снимка за голям размер 😉
Хайде, до утре 🙂 Има още за разказване …
Знам, че ще питате за още снимки 🙂 Можете да ги намерите ето тук
