Езерото Керкини-Пейзажна фотография Галина Велева

Много съм слушала за Керкини и когато разбрах, че има еднодневна екскурзия до там въобще не се поколебах.
И така сутринта в 7,30 сме готови за товарене в автобуса и се оглеждаме за познати и приятели.

Ани, Арто и Мано вече потеглят от Пловдив. Очертава се един приятен и хубав ден.

Минаваме границата без проблеми и вече на гръцка територия се срещаме с тях. Кратка почивка и потегляме – автобуса и след него колата. Времето е преобладаващо и леко намръщено.

Първата спирка е някъде по пътя – самотна лодка, поляна и ръмящ дъжд …

Тръгвам пеша по пътя. Наоколо цари някакво странно спокойствие – коли почти няма, а птиците са в изобилие. На едно дърво забелязвам хубав граблив екземпляр и решавам, че е орел (птичарите да не ми се смеят много – не съм веща в тази област)

За съжаление техниката ми не е достатъчно дълга и докато пристигнат другите с 900 милиметровите обективи птицата вече е отлетяла.

За секунди изпускам папарашка снимка на Elfuego – дебнещ щъркели и чапли.

Снимам водните лилии и стадо крави и се връщам към автобуса.

Клик на снимката за голям размер 😉

Продължаваме към Керкини, но скоро спираме отново за да се насладим на гледката. Снимаме от автобуса за да не нарушим спокойствиео на птиците.

Ято корморани е завардило рибен пасаж и с удоволствие си хапва.

Пеликаните и чаплите с удоволствие се присъединяват към угощението.

Следваща спирка – малко езерце с огромно ято почиващи си пеликани. Водачът ни Боби ни предупреждава да сме много тихи и да не правим резки движения за да не ги изплашим. Слизаме от автобуса като във филм – на забавен каданс. Бавно и внимателно се разпръсваме по брега. всеки се опитва да намери най-добрата гледна точка.

Аз отивам на ляво, отцепвайки се от групата, заобикалям няколко дървета и тъкмо вдигам фотоапарата, когато зад гърба ми прозвучават пронизителни крясъци на гръцки език.

Една кола с четирима младежи е спряла на около двеста метра пред автобуса ни. Младежите крещят колкото им глас държи и подскачат в странен танц.

Пеликаните естествено се вдигат и отлитат.

Нещо леко загорчава в гърлата и мълчаливо продължаваме пътя си.

Пристигаме на пристана в с. Керкини. Там гъмжи от народ. Пълно е с коли и автобуси. Оказва се, че няма да можем да се натоварим на един курс на лодките и ще се наложи част от нас да изчакат. Разходката с лодка е около час и понеже нашата тайфа е от изчакващата група – тръгваме на разходка по пътя обикалящ езерото.

Птиците са накацали по мрежите и дебнат рибоците.

Други чистят крилата си, накацали на изсъхнало дърво летят си или играят любовни игри.

На пътя е не по-малко интересно. Артин се перчи с Никоня.

Група наперени колоездачки награбва него и Ани, а стадо свободно пасящи кончета се упражняват в галоп.

Щъркел прелита на сантиметри от главата на Бръмбо.

Време е да се върнем на пристана. Обличаме спасителните жилетки и се качваме на лодката. Времето вече е доста мрачно и валящо духащо, но това не пречи на въздушните целувки и снимането.

Навлизаме в потопената гора, лодкарят спира мотора и си потапяме в един друг свят.

Единственият шум идва от затворите на фотоапаратите, но това явно не притеснява пернатите защото те не ни обръщат никакво внимание и си гледат своите си работи.

Очарована съм от начина по който нашите съседи – гърците са се погрижили за това място. Изградени са платформи, направени са гнезда за пеликаните, защитили са потопената гора и са направили всичко възможно, птиците да се чувстват у дома си. Останах с усещането, че усилията им не са били напразни.