село Мостово и Белинташ

Тръгваме в събота сутринта – неочаквано рано, в 6,30  вече сме на път. Настанихме се в село Мостово и след кратка справка с хазяйте за правилния път, поехме към Белинташ.  Услужлива табела на пътя ни казва, че ако отбием около 500 метра ще попаднем в комплекс „Стари времена“. Оставаме приятно изненадани и от кухнята, и от обслужването и от много добре пресъздадената родопска атмосфера. Прекрасно място за пленуми.

След вкусния обяд продължаваме към Белинташ. Чуваме изстрели, спомняме си, че се открива ловния сезон и започваме да търсим ловците с бинокъла.

Естествено не ги виждаме, но пък откриваме причудливи фигури, изваяни от майката Природа в скалите. Изкачваме стръмната пътека и сякаш онемяваме.
От огромната скала се открива разкошна панорама.

На където и да погледнеш пред очите ти се е разстлала кръшната снага на Родопа планина, а облаците си играят на гоненица по нейните върхове.

Наоколо е пълно с хора, едни седнали и зареяли поглед в зелената шир, други щъкащи като мравки и вдигащи невероятен шум.

Сядаме притихнали и всеки остава насаме със себи си. Така изминава близо час и някак неохотно поемаме обратно.

Стряска ни рев на мотори и след малко двама мотористи паркират на скалата.

Мърморим недоволно, че никъде няма покой, но те изглеждат много доволни от постигнатото.
Пътя към с. Мостово се вие по стръмния хребет.

Тихо настъпва здрача, прибират се животните

и селото се готви за сън