Персеиди – метеорен дъжд 2010

Вдъхновена от един пост на Пенчо Маркишки за метеорния поток Персеиди във фото форум:

Както всяка година по това време, Земята наближава най-гъстата част на облак от космически частици и в нощите на 11 срещу 12 и особено – на 12 срещу 13 август ще бъде максимумът на метеорния поток Персеиди.
Обичайните съвети: който иска да ги наблюдава/снима – далеч от градски светлини, от място със широк хоризонт, при ясно време,
Луната няма да пречи – тя ще залезе около 21 часа и после нощта ще бъде тъмна.
Оптимално време за наблюдение – след изгрева на съзвездие Персей около 23 ч. офиц. БГ време, до разсъмване.
Радианта на потока е в Персей – на североизток около момента на изгрева (23 ч.), но това не значи, че трябва да гледате непременно и само в тази посока. Вероятността да се появи метеор е еднаква за всички части на небето, само дето в случая ще изглежда, че метеорите се разпръскват от североизток към всички останали посоки.
Няма да се ангажирам с очакваният брой метеори за 1 час – дали ще са 60 или 80 – зависи кои от къде гледа, колко е тъмно мястото, колко внимателно се следи, в коя посока / с какъв късмет и пр.
За снимане – ползвайте широки обективи, с дълги експозиции – всеки сам си избира чалъмите на работа според възможностите на техниката си.
На мераклиите – чисто небе и успех.

се обаждам на Валери и към 22,00 часа вече съм се срещнала с тях и тръгваме.

Варианта да се качим на Копитото отпада веднага, първо поради близостта до София и паразитните светлини и второ защото всички се гласят да ходят там – явно ще е стълпотворение.
Поемаме към Железница, но пристигайки там намираме поне пет коли – пристигнали преди нас. Продължаваме и отбиваме към с. Плана. Излизаме на параклиса над селото. Сравнително тъмно е и решаваме, че ще останем тук. Тъкмо разпъваме стативите и правим пробни снимки за настройки и пристигат още две коли.
Едни фарове, едни чудесии … Става светло като ден 🙂

Весела компания младежи се изсипва от тях.  Те също са дошли да се насладят на гледката. Виждат, че снимаме и набързо гасят фаровете.

Пускаме на дълги експозиции и гледаме към небето. Скоро от всички посоки започват да се чуват възгласи:

„Ейййй видя ли“, „Ето и там един“, „Ехааа хвана ли го този?“

Опитвам се да видя нещо на дисплея, и уж има някакви чертички, ама знам ли ? Е поне млечният път се вижда добре.

После на компа установявам, че май действително съм ги снимала – ето тук кроп само на метеора.

Заобикалям параклиса од другата страна. Преодолявам някакви насаждения – после на светлината на фенерчето разбирам, че са картофи и снимам отново.

Този път дори на дисплея се вижда 🙂

Отново смяна на позицията.

На тази колкото и да се взирах не успях да видя нещо наподобяващо метеор.

Част от младежите на съседния хълм си тръгват и фенерчето им оставя следа

Имам чувството, че бяхме застанали на магистрала за самолети – непрекъснато прелитаха насам – натам, че даже и по два успоредно, както се вижда на тази снимка. Обаче и тук си имаме метеорче.

Обаче и тук си имаме метеорче.

На Ники му се доспива и започва да подканя да си тръгваме вече.
Последен кадър докъто събираме нещата и тогава – ухаааа, просто изригна в небето.

След като изгасна заревото остана още няколко секунди. Не бях виждала такова нещо. И двамата с Валери силно се надянаме да е попаднал в полезрението на обективите.

Доволни събираме раниците и си тръгваме. Пътуваме по Бистришко шосе, говорим си и аз продължавам да гледам небето през прозореца на колата. Вниманието ми е привлечено от две ярко червени точки в дясно от нас. Машинално се мъча да се сетя имаше ли ТЕЦ тук и какво ли е това. Вени също ги е забелязала и двете едновремено на глас задаваме въпроса: „Виждаш ли това?“
Валери поглежда и набива спирачки. Скача и викайки ми снимай, снимай, тича към багажника. В момента в който спираме едното нещо изгасна. А докъто отворя ципа на раницата за да извадя апарата бавно загасна и другото. Валери ни е много ядосан, че не сме му казали по-рано. Аз съм ядосана, че съм прибрала апарата в раницата, а Вени се ядосва на бавните ни реакции.
Започва чудене – какво беше това ? Преминаваме през варианта – НЛО, самолети, лазери … След няколко минути Валери, който е доста наясно с астрономическите явления се сеща и казва „Метеори са и летяха фронтално срещу нас. Затова ги видяхме като точки и не видяхме следа от изгарянето.“
Звучи много правдоподобно и убедително и това още повече засилва съжалението, че не успяхме да ги заснемем.

Здраве да е – догодина пак ще се пробваме.

Клик на снимката за голям размер 😉