Януари – снимам котката върху калъп сапун. Ужасно… Трябва все пак да си купя огледалка.Посъветваха ме Nikon D300.
Ето сега …вече се започва !
Февруари – разбрах, че китовите обективи въобще не ме устройват. Нито рязкост, нито блър, а и бокето е някво нервно. Снимам котката, мустаците размити, крайщата на сапуна резки …
Март – купих Nikkor 17-55/2.8. Рязък като бръснач. Снимам котката, вижда се всяко косъмче …
Ето сега вече се започва
Април- с кропка снимат само профаните. Купих фулфрейм Nikon D700 – сега снимам котката в тъмна стая на ISO 25600. Наложи се да заменя 17-55 с 24-70.
Май – не ми стига диапазона фокусни разстояния. Котката се крие в килера. Купих 14-24/2.8 и 70-200/2.8 VR.
Снимам котките на съседните покриви.
Юни – разбрах защо истинските фотографи снимат с твърди обективи. Купих портретен 85/1.4. Снимам котката – мустаците са на фокус, всичко остонало е приятно блърнато.
Ето сега вече се започва
Юли- прочетох във форума, че на съвременната оптика и липсва художествен рисунък. По този случай купих стари ръчни, твърди обективи 50/1.2 и 85/2.0. Опитвам се да хвана котката на фокус …да му се незнае, не се получава
Август- във фотосайта бурно освиркаха снимките на котката. Хоризонта бил крив. Купих карбонов статив Manfrotto с нивелир.
Ето сега вече се започва
Септември – Ми каквото и да си говорим няма добър рисунък цифрата. Купих професионален Nikon F6. Любувам се на благородното филмово зърно.Дразнят ме само котешките косми по скенера.
Октомври- във фотото ми съсипаха лентата с новите фотографии на котката. Купих увеличител Durst – сега си печат сам. Котката се научи да живее на червена светлина.
Ноември – мъдростта идва с опита. На някакъв чайник продадох всичките никонски боклуци. Дадох му и куфара за съхранение на оптиката.
Купих Leica M7. Ето това е рисунък. Само котката се опитва да излезе от къдар. Уча се да отчитам паралакса.
Декември- разбрах какъв съм глупак. Продадох Лайката, купих Hasselblad (мислех първо да купя Броника, но реших, че стига компромиси)
За да купя цифров гръб, исках да продам няколко снимки на котката, но във фотостока не ги одобриха. Наложи се да продам колата. Не стигна за цифров гръб, но пък вече имам студийно осветление
Януари – Хаселблада е тежък, да му се незнае – падна върху котката. Нищо, сега на три лапи тя пълзи по-бавно и е по-удобна за снимане. Драматизма направо стру от снимките.
Февруари – най накрая Хасито лежи в шкафа. Снимам котката с Holga пинхол. Получих ласкави отзиви в anti_photo. Само не разбрах защо всички мислеха, че това е автопортрет ?
Март – Урааа!!! Само малко ми е жал за котката. Донесох в къщи карданна камера 4?5?, показах я на котката, а тя измяучи някак жално, допълзя до прозореца и скочи от шестнадесетия етаж. Слязох долу, снимах кървавите останки с мобилния – за спомен.
На бъзик качих снимката във фотосайта и тя стана снимка на деня.
Сега разбирам, че ако бях снимал от прозореца с теле обектив през клоните щеше да е още по яко.
За всеки случай трябва пак да си купя цифрак. …И няколко котки.
Всичко тепърва започва
източник: http://www.foto-razumov.ru/
За знаещите руски публикувам и руския текст:
Январь. Фотографировал сегодня своего котика на мыльницу. Ужасно. Нужно всё-таки покупать зеркалку. Присоветовали Nikon D300. Воттеперь-то начнётся.
Февраль. Понял, что китовая оптика меня категорически не устраивает. Ни тебе звенящей резкости, ни размытия, да и бокэ нервное какое-то. Снимал котика, усы нечёткие, сплошное мыло по краям.
Март. Купил Nikkor 17-55/2.8 Резкий как бритва. Снимал котика, виден каждый усик. Вот теперь-то начнётся.
Апрель. На кроп снимают лохи. Купил полнокадровую Nikon D700 – снимаю теперь котика в темноте на ISO 25600. Кэнон сосёт. 17-55 пришлось заменить на 24-70.
Май. Мне не хватает диапазона фокусных расстояний. Котик прячется на шкафу. Купил 14-24/2.8 и 70-200/2.8 VR. Снимаю котиков на соседних крышах.
Июнь. Понял, почему настоящие фотографы снимают фиксами. Купил портретник 85/1.4 Снимал котика – усы в фокусе, остальное приятно размывается. Вот теперь-то начнётся.
Июль. Прочитал на форуме, что нет у современной оптики художественного рисунка. Купил по случаю старые мануальные фиксы 50/1.2 и 85/2.0. Пытаюсь поймать котика в фокус, не даётся, зараза.
Август. На фотосайте освистали моего котика. Завален горизонт. Купил углепластиковый штатив Manfrotto с уровнем. Вот теперь-то начнётся.
Сентябрь. Нет, что ни говорите, нет у цифры пластики. Купил профессиональную Nikon F6. Любуюсь благородным плёночным зерном. Только кошачья шерсть на сканах раздражает.
Октябрь. В фотолаборатории запороли мне плёнку с новыми фотографиями моего котика. Купил увеличитель Durst, теперь печатаю сам. Котик научился жить при красном свете фотофонаря.
Ноябрь. Мудрость приходит с опытом. Продал всё никоновское барахло какому-то чайнику вместе со специальным шкафом для хранения оптики, купил Leica M7. Вот это, я понимаю, рисунок. Только котик норовит съехать в край кадра, привыкаю учитывать параллакс.
Декабрь. Понял, каким дураком я был. Продал лейку, купил Хассельблад (думал сначала взять Бронику, но решил, что хватит компромиссов). Чтобы докупить цифровой задник, хотел продать несколько фотографий котика, но фотосток их не взял. Пришлось продать машину. На цифрозадник не хватило, зато у меня теперь есть студийный свет.
Январь. Хассельблад тяжёлый, зараза – упал на котика. Зато он теперь на трёх лапах медленнее ползает, удобнее снимать. Да и фотографииполучаются драматичнее.
Февраль. Ну наконец-то. Хассель лежит в шкафу, снимаю котика на Хольгу-пинхол. Получил лестные отзывы в anti_photo, только почему-то все считают, что это автопортрет.
Март. Ура!!! Только котика жалко. Принёс сегодня домой карданную камеру 4?5?, показал котику, а он мяукнул жалобно так, доковылял до подоконника и сиганул с шестнадцатого этажа. Спустился, сфотографировал кровавые лохмотья на мобилу – на память. Смеху ради повесил фотку на фотосайт – а она стала фотографией дня. Теперь вот понимаю, что если б его прямо с балкона телевиком снять сквозь ветки – было бы ещё круче. Надо будет всё-таки цифрозеркалку снова прикупить – на всякий случай… И парочку котиков. Всё ещё только начинается…….
