ЗАЕДНО през 2012

Не съм писала много тук през последните месеци и нямах никакво намерение да ретроспектирам отиващата си година. Но едно изречение на Илиян ме правокира да отворя снимките си и да видя с кого ЗАЕДНО съм просъществувала този отрязък от живота си.

По идея на Илиян 🙂

През януари ЗАЕДНО с Ицката, Ванката, Бисер, Тишо  и Мира тръгнахме към етрополския Варовитец.  Снимахме, каквото снимахме, но не ни стигна и хайде към манастира. Там аз великия шофьор, така закопах колата, че се наложи да търсим лопата. Ценен урок научих и сега лопатата е винаги в багажника 😉

Седмица след това ЗАЕДНО с Арго, Еми, Жоро и Маги потърсихме нещо за снимане покрай София. Не, че нещо намерихме, но пък Жоро изписа една красива любов в снега.

А аз се научих да правя везна снимайки 🙂

Февруари сме пропуснали заедно 🙁

Но през март ЗАЕДНО с Ицката, Тишо, Ванката, Миро и Бисер, вдъхновени от една снимка на Роси Василева, подгонихме отражения на язовир Душанци. Отраженията на Балкана не ни стигнаха и затърсихме нещо друго. За ден минахме 500 километра, снимахме Тетевенските водопади, вряхме се в едни драки на Гложенския водопад и се прибрахме направо разкатани от умора.

Седмица след това ЗАЕДНО с Илиян изследвахме Смолско.

Неусетно настъпи април и още в деня на лъжата ЗАЕДНО с Арго, Еми, Буки, Андро, Светльовците, Мано, Ники  (дано не пропускам някого) пак бяхме на язовир Душанци. Андро удави новия си Никон, но слава Богу Наско и Зентекс помогнаха и нещата си дойдоха на мястото.

След Душанци, решихме да проверим какво е положението в Копривщица. Ами похапнахме там …

Смолско ми хареса много и предложих да направим пленерче. Има – няма две седмици след Копривщица – ето ни отново на язовирчето ЗАЕДНО с Арто, Ани, Ечката, Светльо и Зина. Белия лебед на Арто и Ани ни изненада приятно и се получи приятен ден. 

Тази година пролетта през април беше много хубава и седмица след това ЗАЕДНО  с Еми, Арго и Бисер проверихме как вървят посевите из Софийското поле.

На другия ден имах работа в Пазарджик, като свърших, звъннах на Ники и ЗАЕДНО нагазихме в рапицата.

Няколко дни след това  ЗАЕДНО с Ицката снимахме дъга. Беше омагьосващо, тичахме като деца из изораната нива в търсене на гледната точка …

В края на месеца ЗАЕДНО с Ечката, Илиянка и Антонио се качихме на Белмекен. Бяха пуснали преливника и водата с грохот се изливаше в язовира.   Много величествена гледка.

В началото на май ЗАЕДНО направихме един фототур в Кападокия. Няма да изреждам имена, Вие си знаете.

Като се върнах се сетих за Рила, звъннах на Валери и тръгнахме.  От снимане по пътя, естествено закъсняхме, лифта не работеше, наехме джип, той почти се обърна по пътя. Шофьора се отказа и ние продължихме пеша. Добре, че Ники беше с нас да ни подканя – криво-ляво стигнахме хижата.  Повъртяхме се горе, за снимки не ставаше, но пък се порадвах на минзухарите, превзели поляните.

Дойдоха майските празници и ЗАЕДНО с Ечката, Сашо и Валери запъплихме  към Смолянските водопади. Добре, че срещнахме добри хора да ни упътят, мостчетата бяха изпочупени и някаква пътека през гората ни изведе до Орфей.

Юни ЗАЕДНО с Ечката, Илияна, Антонио и Алек изръшнахме Трън.

 Алек поснима цветенца, а Ечката намери най – голямата печурка до сега .

На връщане от служебно пътуване забелязах маково поле край София. Александра откликна и ЗАЕДНО с нея и Ечката минахме по едни коловози и потънахме в макове.

Една вечер като си тръгнах от работа и погледнах небето, обещаващо беше. Запалих колата и подкарах към Камарци. За секунди небето се стъмни, бях сама сред нивата на черния път  … но пък станаха кадри.

След страха в този ден разбрах, предпочитам ЗАЕДНО, а не сама.

После ЗАЕДНО с бандата влачихме пън на Беглика  (за преден план)

ЗАЕДНО стъкмихме масата

На сутринта си спомнихме за традициите

Обиколихме любимата Широка поляна ЗАЕДНО.

Юли в началото ЗАЕДНО с Ечката и Светльо въртяхме звезди на Белмекен. Посрещахме изгрева, гонихме бира във водата.

После ЗАЕДНО  редихме изложба на фото-форум. ЗАЕДНО се радвахме на участието си в нея.

В края на месеца се обади Ицката – „Ще те водя на Муратово езеро . Не искам да чувам нищо – утре тръгваме. Звънни на Валери, хайде до утре …“

Как издържах – не знам. Да е жив и здрав Ицо, че взе да носи част от нещата ми. Въртяхме звезди, палатки опъваха. Аз си разтегнах шалтето, завих се с дъждобрана и заспах под открито небе. Не ме беше страх до сутринта, когато Ицо ми разказа за змиите … Ама да забравим това .

Август ЗАЕДНО с Арто и Ечката, отидохме на пленера в Мугла.  Запознах се с нови хора, местните момчета ми напълниха сърцето. Зари, Здравко, Младен, приемете моите поздрави. Светльо, на теб благодаря, че организира този пленер. Зорче, Светльо, Насе, Арто – за въртенето на звезди:) Тасе, Зина, Гери и на всички останали прекрасни хора с които се запознах – благодаря, че бяхме ЗАЕДНО.

В средата на месеца подгонихме лятната буря с Валери и Ева. Е, не я стигнахме, но вдигнахме адреналина.

В края на месеца се обади Сашо Иванов и ми оказа голямата чест да стана част от Арт мултимединия фестивал в Казанлък. Там на живо се запознах с Гецата и ЗАЕДНО с него, Веско и Златко се захванахме на работа.

Две нощи не спах да сглобявам мултимедия, не исках да изложа Сашо Иванов. Май се получи, е има още за дялане, но като за първи път …  Саше, благодаря за поканата. Бедо, благодаря за доверието, благодаря и на всички участници, приятно ми беше да бъдем ЗАЕДНО. Получих награда, ама това не е важно, научих много неща.

Септември традиционно съм на фотоваканция, този път ЗАЕДНО с Фотобандата.

Разбихме ги на волейбол.  ЗАЕДНО се радвахме на победата.

ЗАЕДНО взехме наградите.

Като се върнахме от ваканцията, ЗАЕДНО с Алек, Арто, Жоро и Светльо Соломаха полетяхме с мотоделтата. Първо на пленера в Казанлък

Но се оказа, че искаме още и притеснихме небесната шир над Беланташ. Взехме сили от вековния дъб и излетяхме 🙂 Жоро си знае …

Алек и той знае, че и Сашо дори, ама да си траете ей 🙂

Сашо направи сухи тренировки за следващия път . Саше събирай смелост, няма да ти се размине …

През октомври бях на Беглика, ЗАЕДНО с хората, които са до мен от тридесет години, в добро и във лошо.

И нали звездите непреодолимо ме привличат, та като прочетох за Леонидите и ЗАЕДНО с Илиян и Алек пак врътнахме едни звездици.

В средата на месеца ЗАЕДНО със Сашо, Данчо, Арто, Ани, Алек и в последствие се оказа още много хубави Хора на шир и на длъж прекосихме Мароко.  Още пиша разкази и сънувам пустинята 🙂

През наември ЗАЕДНО с Валери и Ечката, отскочихме до Мелник, на връщане се забихме на някъде и изведнъж се оказахме на пътя за връх Ореляк.

Дни след това звъннах на Ицката и го попитах „Какво правиш“ – „Какво предлагаш“ отвърна той и половин час след това вече пътувахме по дефилето.

Е, оказа се, че моите гумени ботуши, не му стават и той нагази в Искъра с обувките (през цялото време се чудех ако се подхлъзне, дали мога да плувам), но всичко завърши благополучно.  Онази точица там в края на бързея е Ицката. Отчетохме се и на Божия мост, но кадри няма – ще ходим пак 😉

Ми дойде и декември … В началото ЗАЕДНО с Валери, намерихме едни сламени къщички (от три години ги търся).

Илиянка стана на 25.

После една правописна грешка превърна едни камъни в камини и изкарах вълшебна Коледа. За пръв път от години…
В последните дни от годината ЗАЕДНО с Гери и Цончо отидохме на сватба в Рибново, запознахме се със Заим  и станахме част от вековна традиция.

Наметнах си мечата кожа и се качих на Белмекен. Там си отворих душата и пях …

Снимките ли ? Знаете, къде да ги намерите, те са само повод за ЗАЕДНО 🙂 Хубав, луд повод…

Защо пиша това ли ? За да кажа БЛАГОДАРЯ, за всичките ЗАЕДНО през тази година. На всички, разпознали се в този разказ желая много здраве, много усмивки и много късмет през Новата 2013 година.

Краско, Любовците, Миленко – не съм Ви забравила 🙂 Иде Нова Година, ако е писано още 365 дни ЗАЕДНО 🙂

Илияне, благодаря ти за идеята – и аз като теб си пожелавам едно повече ЗАЕДНО.
13 е любимото ми число, а да видим, а дано 🙂