Малага, транплина към Мароко

Тази публикация е част от серия, посветена на пътуването ми до Мароко през октомври 2012 година. Проследете всички публикации за  пътешествието.

Ще видя Африка и Мароко – тази мисъл не ме напуска от няколко седмици и упорито се опитва да измести ежедневните проблеми. Трескава подготовка – все пак е октомври, а аз отивам в Африка, там е топло и много слънчево. Според предварителната програма ще посетим имперските градове, ще преспим в пустинята … Дългоочакваният ден на заминаването идва, срещаме се на летище София и политаме към Малага – първата спирка в маршрута ни.

Пристигаме на испанска територия привечер и след като се настаняваме в хотела тръгваме да търсим ресторантче. Вече сме доста гладни. Избираме малко приветливо място с маси на тротоара. Сервират риба и ние сме доволни. Хапваме и тръгваме да разгледаме града, или поне близките до хотела забележителности.

Не може да не отбележим, че улиците са прекалено чисти, хората усмихнати, сградите красиво осветени, а движението -интензивно.

Продължаваме по улицата на която беше ресторанта, стигаме до кръстовището и пред нас се извисява Катедралата на Малага.

Уличката е прекалено тясна и снимането е доста трудно. Тръгваме да търсим друга гледна точка. Стигаме до малко, кокетно площадче с фонтан, заведения и спретнати масички. От тук Катедралата се вижда много по-добре. 

Строена между 1528 и 1782 година  върху или близо до мястото, на което се е намирала преди това джамия. В първоначалните планове са предвиждани две кули,  но липсата на средства не позволила да бъде завършена повече от една поради което, с умиление я наричат  Ла Манкита (едноръка).

Разходката ни продължава към пристанището. След входа има прекрасен парк с екзотични дървета.  Китайските рози, които тук се опитваме да отглеждаме в саксия, в Малага са дървета и си цъфтят на воля. Архитектите са развихрили въображението си и са създали много приятно място за разходка и почивка с изглед към пристанището.

Дълго се чудим какво е това дърво, но така и не стигаме до единодушие. Прилича на фикус бенджамин, но стъблото му е много необичайно. Има си и бодлички, като на роза. 

Ако някой познава това растение ще  се радвам да ме осветли 🙂

Обръщаме му гръб за малко, за да се порадваме на стотиците яхти и красивия фар.

Толкова е приятно, че не ни се тръгва, но времето напредва, а сутринта рано-рано тръгваме към Африка. С нежелание се връщаме обратно към хотела. Е, продължаваме да снимаме естествено, не може да се пропуснат такива красоти 🙂

Фонтана все още работи и се заиграваме и покрай него.  Последните коли профучават по булеварда  и най-упоритите туристи се прибират към хотелите. Уличката е очарователна с фенерите и червеното мушкато. С радост откриваме, че паната не са реклами, а своеобразна фотоизложба – от едната страна снимка на Малага от миналото, а от другата страна – в момента.  Интересна хрумка на градската управа. 

Време е за сън … Вече сме с един час напред от България, а ще се става рано, програмата е разчетена по часове и няма място за мотаене.

На сутринта закусваме набързо, напускаме хотела и с автобус се придвижваме до Алхесирас, градчето от което ще се качим на ферибота за да прекосим Гибралтар.

Гибралтарският проток (исп: Estrecho de Gibraltar) свързва Атлантическия океан и Средиземно море. Намира се между Иберийския полуостров  и северното крайбрежие на Мароко.

Дължината му е 59 км, а ширината – от 14 до 44 км. Минималната дълбочина е 338 м. На европейския бряг се намира пристанището Гибралтар, а на африканския – Сеута и Танжер.

Според древногръцката митология Гибралтарският проход се е образувал, когато Херкулес е трябвало да премине през Атласките планини – вместо да се изкачи по тях, той разцепва скалите и на това място се образува пресечната точка между Атлантика и Средиземно море. Днес двете срещуположни части се наричат  Стълбовете на Херкулес – на европейския бряг се извисява Гибралтарската скала – Mons Calpe, а на африканския континет е Mons Abyla или Jebel Musa.

 И така … пристигаме в Танжер, но за него в следващия разказ 🙂