Фотографията е наша диагноза и се стремим поне веднъж в месеца да се подложим на снимачна терапия. В тази статия ще Ви разкажа как протича един двудневен фотопленум.
СЪБОТА
Най-ранобудните вече се връщаме от Костандово и крепостта Цепина. Мъглата е толкова гъста, че прави снимането в равнината невъзможно.
Отказваме се и се връщаме в хотела. Групата вече се е събрала и товарим техниката и оборудването по колите.
Уж фотографите се товарим в по-високопроходимите, а кибиците – в лимузините.
Първата ни спирка е рекичка с дървено мостче и беседка. Докато едните снимат на мостчето другите се надлъгват горе на пътя.
Артин има нужда от сянка и срещу скромно възнаграждение Сашо и Ванката му я осигуряват.
Стигаме до село Грашево и слизаме от возилата. Поверяваме ги в опитните ръце на дамите – те ще ги закарат в края на селото и ще ни чакат там, а ние тръгваме пеша на опознавателна фото-разходка.
Мариан пробва често новият си обектив фишай.
Артин се чуди – Абе тоя Никон не е ли време да го захвърля?
Движим се в индийска нишка, радваме се на хубавото време и на гледката.
Модели не липсват. С радост спират да си поговорят с нас и да ни разкажат неволите си.
Ходенето по стръмните улички е уморително и Ванката сяда да си почине.
Бистрят политиката с местните и чакат да се съберем всички за последната част от предоха – до колите.
Шофьорките са си намерили зелена морава, гостоприемни хора от селото са им дали одеала и са ги почерпили с превъзходен домашен сок от боровинки.
Ние веднага се включваме във веселбата. Разбира се правим и обща снимка или по-точно няколко общи снимки …
Ей на, виж как ги докарва Каноня … и фуджито не пада по-долу, Пентакса също не се предава.
Хмм тука спряхме защото някой имаха малка работа – ама така и не можаха да я свършат защото всички наскачахме – ааа ще ходи тайно той да снима в гората – не може така.
Уж за малко, а откарахме около час. Водите на близкият микроязовир ни служат за огледало, а от багажника на Илияна ненадейно се показват няколко тави със сладки и соленки и червено винце. Всички вече сме фенове на производството на нейната сладкарска работилница и се нахвърляме на сладките и соленките. МММ как се топят в устата … , виното също е много добро и скоро заиграваме хорце 🙂 Шегувам се разбира се – за хорцето.
Просто релаксираме и се кефим, установяваме, че в ръцете на Сашо Сонито прави много добри портрети.
Село Мечо корито ни посреща с приветлива табела.
Повтаряме упражнението с колите , събираме се в края на селото и се разделяме – проходимите продължават през планината, а лимузините – обратно.
Желаещите за офроуд прехода се оказаха малко повече от местата в колите и се налага Иво да се настани в багажника. Той май няма нищо против – единствената възможност за снимане ще е негова, защото тук пътя свършва и започва това – дълбоки коловози, нещо като път на дървосекачите, загубване и връщане обратно … няколко водни препятствия
с неизвестна дълбочина
още дълбоки коловози и най-после излизаме от гората.
Снимаме залеза. Поздравяваме се с обща снимка и доволни, уморени, преизпълнени с емоции се прибираме в хотела. Вечеряме, правим разбор на деня, гледаме снимките и кроим планове за неделята.
НЕДЕЛЯ
Решението е да отидем до язовир Белмекен. На Юндола попълваме хранителните запаси – не можем да устоим на чаровните продавачки и всеки си купува по нещо.
Ето я кавалкадата пътуваща към язовира. Още малко офроуд и пристигаме на язовира.
Също като на Кърджали и тук водата е много малко.
Пленума завършва с обяд. Никой не е очаквал такава група и почти опразват кухнята и склада за да ни нахранят. Ето я нашата фотобанда, довиждане приятели, Весели празници и до скоро 🙂
В тази статия са използвани снимки на всички участници във фотопленума.
