Буря в слънчогледовата нива

Беше преди няколко дни … Късно е и се готвя да лягам. Сепва ме телефонен звън – обажда се Валери – „Тръгваме с Ева да снимаме бурята. Идваш ли? Трябва да си готова след пет минути!“

Добре, че батериите бяха заредени. Веднага намъкнах някакви дрехи, грабнах раницата, статива и няколко минути по-късно вече пътувахме към Елин Пелин.

Тъмно е като в рог – Валери кара, а ние с Ева се озъртаме да видим от къде ще се зададе гръмотевичната буря.  Едната вижда светкавичка в дясно, другата в ляво – нали не сме синоптици – фронта на бурята не ни е много ясен.

Минаваме покрай летището и се радваме на излитащите и кацащи самолети – може би някой ден трябва да направим тайм лапс тук ?

Спираме някъде около Негован (може би ?) , разпъваме стативите и започваме с дългите ескпозиции.

Сякаш напук на нашите желания светкавиците се изсипват над Витоша и на снимките са едни дребнички – ню,ню – направо яд да те хване.

На всичкото отгоре отсреща има някакви постройки – доста обилно гарнирани с луминисцентни лампи.  Това осветление прави светкавиците още по невзрачни.

Май не сме избрали подходящото място. Очакванията светкавиците да се отразят във водата не се сбъдват.  Пускам още една дълга експозиция.

Едри капки дъжд затрополяват около нас. Явно е време да търсим друго място.

Продължаваме напред за да изпреварим фронта на бурята.

Следващата спирка е в една слънчогледова нива, точно до пътя. Крайпътният бъз ми служи за преден план.

Бурята набира скорост. А преминаващите по пътя тирове са добре дошли със силните си фарове. Осветяват предния план и замазват липсата на фенер при това снимане.

Късмета ни се усмихва и все по-големи светкавици влизат в кадрите.

Тежки, страховити облаци пъплят и вече са застрашително близо до нас.

Ми,  май е време да се омитаме от тук …

цък на снимка за голям размер 😉

Лека и приятна нощ, или ако повече Ви харесва добро утро 🙂